Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Ние сме в обръч от врагове, на предната линия, не бива да проявяваме слабост. Ами глупак бях, глупак — как по друг начин да се оправдая?
Когато започнах да работя в Комсомола, майка ми каза, че «я е срам заради сина й» — запомних думите й, но не ги разбрах.
Моля да ми повярвате — именно не разбрах какво имаше предвид майка ми, но ми беше неудобно да споря с нея, а пък тя реши да не ми обяснява. Възгледите ми се промениха след пътуванията ми в чужбина през 1990–1991 година. За мен беше шок, когато видях там не врагове, а нормални, добри хора. За цял живот запомних един случай във Франция. Седяхме в едно бирхале и пиехме бира с един френски аристократ. По едно време той много добросърдечно започна да разговаря със сервитьора, който ни носеше бирата и бършеше масата. Попитах го откъде го познава. Той ми посочи единствения Ролс на паркинга — това беше колата на сервитьора, който се оказа собственик на мрежа от такива бирхалета, но смятал за важно няколко пъти седмично да работи като сервитьор, за да «е вътре в бизнеса».
Дреболия, но за мен това беше шок. Между другото, и аз по неговия пример се стараех от време на време да се трудя на «работните» места, за да «съм вътре в бизнеса».
С една дума, не врагове, а съвсем «свои хора». Но щом няма обръч от врагове, за какво е всичко? Защо да не живеем нормално, защо трябва да съсипваме хората, живота и съдбите им?“