Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Ходорковски май дори и не беше забелязал как от защитник на обсадената крепост се беше преквалифицирал във враг. Но мнозина в нашата страна не забелязваха как от герои изведнъж се превръщаха във врагове: предприемачите от времената на НЕП-а, верните ленинци, академик Сахаров — аз се отнасям по различен начин към тези хора, но всички те дори не бяха успели да забележат как от защитници бяха станали врагове. Вчера те награждават — днес те арестуват. Такава ни е страната.
— Миша беше много убеден — казва Марина Филиповна. — Направо беше запален по тези свои идеи. Казваше: „Мамо, ако не ние, тогава кой?“ Казваше, че може да замине на бригада, да направи нещо полезно и да спечели пари. Той отиваше през зимната ваканция там, където през лятото щяха да се трудят неговите комсомолци, договаряше се за работата, за материалите, за това къде ще живеят студентите, с какво ще се хранят.
Пиша на Ходорковски писмо в затвора. От писмото личи колко съм умен и добър:
„Михаил Борисович, аз бях два дни на бригада. Това време ми беше достатъчно, за да разбера, че строим краварник от крадени материали, а целта на строителството не беше краварникът, а кражбата. Вечерта на втория ден пушехме с един приятел на пейката пред оградата и аз попитах как става така, че след като сме излели некачествени основи и не сме ги довършили, колхозният инженер или който и да е бил този човек с газката, ги прие като завършени, закри наряда ни и ще ни плати? Приятелят ми обясни, че нарядите се закриват не защото работата е свършена в срок и качествено, а защото нашият бригадир си пие питието с местното началство. А на местното началство му е изгодно краварникът да е построен лошо, защото прекаленият разход на строителни материали може да се оправдае с неопитните студенти, т.е. да се открадне, и после цяла година краварникът да се ремонтира, като отново се крадат материали. Аз бях много млад тогава и не знаех какво може да се противопостави на съветската корупционна система на стопанисване, затова просто избягах. А Вие, ако не се лъжа, сте ръководили бригади цели четири години. Не намирате ли, че днешната корупция не се различава от същото онова строителство на един и същи краварник, само че в особено големи размери? Вие престанахте ли да сте част от корупционната система? Кога? Във връзка с какво? Защо? Наистина ли мислехте, че корупционната система ще Ви позволи да излезете от нея и отгоре на всичко да се борите с нея?“
Ходорковски ми отговаря от затвора:
„… До ден днешен се гордея с бригадирството: работех като «боец» край Москва, бях бригадир в Молдова, майстор, командир на БАМ.
Работех истински, без клинчене, на най-мръсната работа, много ми трябваха пари. После цяла година от парите от лятото си добавях към стипендията и към заплатата от целогодишната ми работа като портиер. Особено когато се задомих.
Дори на бригадата за събиране на картофи, където бях ръководител, накарах председателя да плати на моя отряд. Безпрецедентен случай! За работата!…“
Тук е необходимо да поясня, първо, че в Съветския съюз изпращаха студентите да събират гниещите картофи по колхозите вместо да учат, без да им плащат за това, така че случаят наистина е безпрецедентен. Второ, трябва да подчертая, че Ходорковски се оженва рано, Ина му е втора жена, той има син от първия брак и за първата му жена Марина Филиповна казва:
— Тя е много добра и ние досега си общуваме, аз много преживявах, като се разделиха, защото имаха дете. Но някак си веднага разбрах, че няма да живеят заедно. — Марина Филиповна се усмихва, изглежда връщайки се към предходната мисъл за бригадите, и казва: — Знаете ли онази история за езерото?
В началото на осемдесетте години, през зимната ваканция Миша заминава за колхоза, където се предполагало, че през лятото ще се труди неговата бригада. Там трябвало да се изкопае изкуствено езеро за развъждане на огледални шарани. Работата била тежка, обемна и нископлатена, защото никой не плаща добре за изкопна работа. Председателят развел младия бригадир Ходорковски из стопанството, показал му и складовете, пълни със селитра, която използвали за наторяване или като инсектицид.
— О! — казал Ходорковски. — Селитра. Ами защо да копаем езеро, като можем да го взривим?
— Какво значи да го взривим? — сигурно председателят живо си представил как от взривеното от младите нехранимайковци от Менделеевския институт езеро се издигат към небето стълбове вода и по небето летят огледални шарани.