Любовният сезон на търтеите

И той изпълзя от стаята, а Корки каза, че и тя трябва да тръгва. Имала да върши хиляди неща.

— Всичко вече изглежда уредено, благодарение на бързата ти мисъл, Джийвс — рече тя. — Единствената неприятност е, че селото ще бъде запято от разочарование, когато се разчуе, че в ролята на Пат ще се яви някакъв си Финк-Нотъл вместо знаменития Бъртрам Устър. Доста те прехвалих при предварителното представяне, Бърти. Но няма как. Довиждане. Ще се видим на бойното поле. Довиждане, Джийвс.

— Довиждане, госпожице.

— Я почакай — сетих се аз. — Забрави си кучето.

Тя се спря на вратата.

— О, смятах да ти го кажа преди малко, Бърти. Искам да го вземеш със себе си в Девърил Хол за ден-два, за да имам време да подготвя морално чичо Сидни. Той не е любител на кучетата и Сам трябва да му се поднесе внимателно.

Тук вече се наложих.

— Няма да се появя в Девърил Хол с подобна твар. Това ще съсипе доброто ми име.

— Искаш да кажеш името на Финк-Нотъл. То и без това се валя в калта. Както каза Коко, там знаят всичко за него и вероятно ще си отдъхнат, че не им мъкне пет-шест аквариума с тритони. Е, още веднъж довиждане.

— Хей! — изврещях аз, но тя беше изчезнала.

Обърнах се към Джийвс.

— Е, Джийвс!

— Да, сър.

— Какво искаш да кажеш с това „Да, сър“?

— Желая да изразя загрижеността си от факта, че положението ви в много отношения е извънредно трудно, сър. Но дали не бих могъл да привлека вниманието ви към едно наблюдение на император Марк Аврелий. Той е казал: „Несгода ви е връхлетяла? Добре. Това е част от предопределението на Вселената, предвидено за вас от самото начало. Всичко, което ви връхлита, е част от великата паяжина“.

Дишането ми стана хрипливо.

— Значи така е казан?

— Да, сър.

— В такъв случай можеш да му предадеш от мое име, че е магаре. Опакован ли е багажът ми?

— Да, сър.

— Колата пред входа ли е?

— Да, сър.

— Тогава води ме към нея, Джийвс. Ако искам да се добера до оная лудница… пардон, лелница преди полунощ, най-добре ще е да тръгна веднага.