Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Неподражаемият Джийвс
Неподражаемият Джийвс - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Неподражаемият Джийвс

Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:

Пелъм Гренвил Удхаус (1881–1976) е английският гений на хумора, продължител на хумористичната традиция в английската литература. Първата си книга е публикувал на двадесет и една годишна възраст и от тогава всяка година изпод перото му е излизала поне по една, което го нарежда сред най-плодовитите автори на нашия век. Забележителното в неговото творчество е неповторимият усет за смешното заради самия смях, липсата на назидателност, острото око за комичните дреболии в ежедневието. Удхаус си спечелва милиони предани почитатели из цял свят, за които с течение на годините изработва повтарящ се декор за своите образи: замъкът Бландингс например или клуб „Търтеите“, с който реквизит работи десетилетия наред. Успехът му е грандиозен. Лекари го препоръчват на по-нервните си пациенти с терапевтична цел. Навсякъде по света се основават клубове на негови почитатели. И въпреки че няма своето „писателско послание към човечеството“, Удхаус принадлежи на голямата световна литература.
1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 76
Перейти на страницу:

— Да, да — стенеше нещастният, нещастен човечец.

— А това злочесто момиче — какво ще кажеш за него? — продължих аз строг, но справедлив. — Обвиняваш я в позорни престъпления, без да разполагаш с никакви законни основания. Убеден съм, че всеки адвокат би я посъветвал да те даде под съд за необосновано какво се нарича там и когато ти поиска и майка си, и баща си, само ще кажа — така ти се пада!

— Ме уи, ме уи — подкрепи ме сладкопойно гангстеровидният управител, а камериерката повдигна обнадеждено личице.

— Ще я компенсирам — немощно изфъфли леля.

— На твое място бих го направил, без много да се мая, а на нейно място не бих приел по-малко от двайсет лири. Но най ме възмущава несправедливото отношение към този човечец и начина, по който щеше да лепнеш петното на позора на челото на хотела му…

— Да, дявол да го тръшне! Тюх, да му се не види! — гръмогласно задейства косматият безразборен набор от недоусвоен английски. — Вие небрежна стара жена! Даваш на хотела лоши имена, да бъдеш, или да не бъдеш? Утре навън от хотела ми, чумата да го вземе!

И още в този дух — все силни като презряло козе сирене идиоматични изрази. Щом се изчерпа, забърса момичето и се изнесе. Последното стискаше като в менгеме хрускава двайсетачка. Нищо чудно отвън да са я поделили. Един управител на френски хотел не би допуснал да не го включат в преразпределението на благата.

Обърнах се към леля Агата. Тя имаше вид на човек, който както си бере маргаритки сред релсите, изведнъж вижда, че бързият влак му диша във врата.

— Не че искам да ти натяквам, лельо — не пропуснах да й натякна, — но все пак не мога да не привлека вниманието ти към факта, че момичето, което ти отмъкна перлите, е същото, за което ми скъси живота от мига, в който стъпих тук. О, боже! Даваш ли си сметка, чо ако бе постигнала своето, аз вероятно щях да народя деца, които да ми крадат часовника, докато ги друсам на коленете си? Не съм от вечно жалващите се, но все пак ще те помоля друг път да си по-предпазлива, като ме ръчкаш да се женя наляво и надясно!

Впих в очите й триумфален поглед, обърнах се на пета и напуснах стаята.

— Нощта е ведра, часът е десет и на хоризонта всичко е безоблачно, Джийвс — заявих аз, щом се прибрах в апартамента.

— Радвам се да го чуя, сър.

— Надявам се тези двайсет лири да ти свършат работа.

— Много съм ви благодарен, сър.

Настъпи пауза. Е, нямаше как. Кръв ми капеше от душата, но се насилих да размотая аления пояс и да му го подам.

— Да го изгладя ли желаете, сър?

Аз впих последен, лепкав от копнеж поглед в жизнерадостната коприна.

— Не — въздъхнах. — Дай го на някой заслужил бедняк. Нивга вече не ще си го сложа.

— Благодаря ви, сър.

5

НАРАНЕНА Е ГОРДОСТТА НАУСТЪРОВИ

Едно нещо поставям над всичко в този живот и то е спокойствието. Не съм от онези, които се чувстват смазани от неспокойство, ако постоянно не им се случват случки. Нищо не може да е прекалено хрисимо за мен. Дайте ми редовно хранене, чат-пат някое сочно представление с хубава музика, двама-трима приятели, с които да се размотавам из града, и повече нищо не искам.

Затова ударът, когато ме настигна, беше крайно болезнен. Бях се завърнал от Ровил с убеждението, че оттук нататък нищо не ще помрачи ведрото ми ежедневие. На леля Агата, мислех си аз, ще са й нужни месеци, за да се съвземе от аферата Хеминг, а като изключим тази моя леля, никой не може да предизвика нежелани вълни върху кроткото езеро на иначе безоблачното ми съществувание. Тъй че заживях с увереността, че небесата са сини и Господ бди над моя свят.

О каква заблуда! Ритникът ме е дебнел още на гарата.

Веднъж в годината Джийвс, неблагодарникът, си дава две-три седмици отдих, като че ли много се е преуморил, и се смотава нейде из морските курорти. А на мен лошо ми се пише, докато го няма. Но трябва да се търпи, така че аз стискам зъби, още повече, че той обикновено успява да си намери що-годе сносен заместник, който да се грижи за мен по време на отсъствието му.

1 ... 10 11 12 13 14 15 16 17 18 ... 76
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)