Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Синьор Маккол, вече съм ви поръчал капучино — покани ме той с приятен глас.
— Плашите дъщеря ми, Шерлок Холмс. Трябва да прекратите тази игра.
— Една бучка захар в капучиното, нали така? — попита мъжът и добави. — Мисля, че познавам навиците ви.
— А познавате ли моята склонност да раздавам ритници, когато се ядосам?
— Вашите прояви на насилие са ми добре известни. Но аз съм завършил много курсове за самоотбрана и гардеробът ми е пълен с черни пояси по таекуон-до, жиу-жицу и карате. Най-големите майстори са ме учили как да избягвам опасностите. Но нека първо си изпием кафето и после ще говорим по същество — рече той.
— Не знаех, че и в Италия има частни ченгета — заявих точно когато барманът ми поднасяше капучиното.
Мъжът опита кафето, като сръбна не от чашата, а от лъжичката си, и поклати одобрително глава.
— Ние сме като свещениците. Хората ни търсят, когато закъсат. Казвам се Перикле Старачи. Имам кантора в Милано. Но обичам да пътувам из Италия, защото се интересувам от етруско изкуство.
— И защо ме следите, Перикле?
— Защото ми плащат за това.
— Тогава да започнем отначало. Кой ви изпраща?
— Една жена, която иска да се види с вас.
— Коя е тя?
— Една жена, която желае да сключите примирие.
— Майка ми. Проклетата ми, коварна, досадна майка.
— Не, не е тя — рече Перикле.
— Тогава е тъст ми.
— Не — отсече Перикле. — Не той, а дъщеря му.
— Марта — изненадах се аз. — За какво й е притрябвало на Марта да ви наема?
— Защото от никой друг не е успяла да научи адреса ви. Хората от вашето семейство са отказали да й го дадат.
— Браво! — казах. — Това е първото свястно нещо, което това семейство е направило от години насам.
— Тя иска да говори с вас.
— Кажете й, че не желая да виждам нито нея, нито някой друг от проклетата й фамилия. Няма да стане, дори сам Бог да ме помоли за това. Тя сигурно ви е казала защо.
— Каза ми само, че се е получило голямо недоразумение, което тя иска да изглади.
— Няма никакво недоразумение — отвърнах и се приготвих да тръгвам. — Заклел съм се никога повече да не се срещам с тези хора и ще устоя на думата си, при това без никакви усилия. Другото обещание, което съм дал и което също ще спазя с лекота, е никога да не виждам собственото си семейство. Съвсем демократично, нали: отказвам да общувам с всеки, с когото съм говорил на английски през първите трийсет години от живота си.
— Синьора Фокс е убедена, че нямате вина за смъртта на сестра й.
— Благодарете й от мое име и й предайте, че и аз не я обвинявам за озоновата дупка, нито за топящите се уж вечни полярни ледове, нито за скока на цените. Беше ми приятно, Перикле.
Станах и излязох на улицата.
— Тя разполага с някаква информация — настигна ме Перикле. — Нещо, което според нея ви интересува. Свързано с жена. Мадоната с монетите, мисля, че така я нарече.
— При тези думи се заковах на място. Пронизаха ме като шрапнел.
— Предайте на Марта, че я каня на вечеря. Ще я чакам в „Да Фортунато“, до Пантеона.
— Вече съм й предал, синьор Маккол — спокойно ми отвърна Перикле. — Нали ви казах, че познавам навиците ви.
2
Когато в началото на лятото приятели ме посещават в Рим, обичам да ги водя в Пантеона по време на гръмотевична буря. Карам ги да застанат точно под отвора на пухкавия като облак купол със съвършени пропорции, когато дъждът се лее през отворения покрив върху мраморния под, а светкавиците прорязват разлюляната стихия на небето. Император Адриан е построил наново храма в чест на старите и вече непочитани богове, но във величествените и симетрични форми на Пантеона човек все още може да почувства онова примитивно и всеотдайно преклонение. Едва ли други богове са имали по-ревностни поклонници.
При първия си престой в Рим веднъж прекарах цял ден, изучавайки външната и вътрешната архитектура на Пантеона, защото трябваше да пиша статия за списание „Американски юг“. Когато пазачът ме изгони малко преди здрач, аз се огледах наоколо за някой сносен ресторант. Шайла беше тръгнала от хотела да ме пресрещне, след като цял ден бе пазарувала по Виа Кондоти. От „Фергамо“ си беше купила шал и обувки за малките си крака, с които толкова се гордееше. Изведнъж на Виа дел Пантеон въздухът се изпълни с особен аромат на мускус и земя. Като същински хрътки двамата се спуснахме по следата, която ни отведе до входа на „Да Фортунато“. Острата екзотична миризма, пропила въздуха наоколо, идваше от кошници бели трюфели и напомняше за свеж еликсир, осветен с уханието на вино и чесън.