Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Ами водата и енергията?
— Не ни излизат скъпо. Получаваме малко енергия от слънчеви батерии на повърхността, имаме и гнезденце на лед. Уайо, фермата ни е създадена още преди двехилядната (когато Л-Сити бил една естествена пещера), а оттогава непрекъснато подобряваме — ето го предимството на линейния брак, той никога не умира и капиталовложенията се връщат с натрупване.
— Ала вашият лед не е безкраен, нали?
— Е, такова… — почесах се по темето и се ухилих. — Внимаваме. Запазваме си каналните води и отпадъците, стерилизираме ги и отново ги използваме. Нито капка не пускаме в градската система… Само не казвай на Надзирателя, мила, но когато Грег ме учеше да боравя със сондата, стана така, че пробихме дъното на главния южен резервоар. По една случайност имахме и готово кранче, затова не прахосахме нищо. И все пак купувам от официалната вода, тъй е по-добре, а леденото гнездо ни оправдава да не поръчваме прекалено много. Та като спомена енергията… ами нея крадем още по-лесно. Уайо, аз съм свестен електротехник.
— О, това е чудесно! — красавицата изсвири протяжно, изглеждаше доволна. — Всички би трябвало така да постъпват!
— Надявам се да не стане, ще проличи. Нека всеки сам си измисли как да надхитря Управата. Нашето семейство винаги е успявало. Но да се върнем на твоя план, Уайо: две неща не са му наред. Първо, никога няма да получиш солидарност — човечетата като Хаузер ще си траят, защото са заклещени в капан и не могат да се измъкнат. Второ, да речем, че я постигнеш. Солидарността, де. Такава солидна солидарност, че и тон зърно не стига до катапулта. Забрави за леда, зърното прави онези от Управата толкова важни, затова не са само една мижава служба, както в началото. А после какво?
— Как какво, ще се принудят да преговарят за справедливи цени!
— Мила моя, ти и твоите другарчета прекалено много си вярвате на приказките. Управата ще нарече това бунт, военен кораб ще закръжи в орбита с бомби, надписани за Л-Сити и Хонконг, за Долен Тихо, Чърчил и Новилен, долу ще кацнат наказателни отряди, а товарите със зърно ще излитат под охрана. Фермерите пък направо ще си потрошат краката от напъни да сътрудничат с властите. Земята има оръжия, сила и кораби, няма да търпи спокойно неприятности от някакви бивши пандизчии. Колкото до мръсните подстрекатели като тебе и мене, но воглаве с тебе, те ще бъдат прибрани и елиминирани, та да им е за урок на другите. Е, земните червеи ще кажат, че така ни се пада… защото нас никога няма да ни изслушат. Поне там, на Земята.
Уайоминг гледаше упорито:
— Революциите са успявали и преди. Ленин е разполагал единствено с шепа хора.
— Ленин се е напъхал, понеже е усетил вакуум във властта. Уайо, ако греша — кажи ми. Подобни начинания успяват тогава и само тогава, когато правителствата отслабват или изчезват от сцената.
— Не е вярно! Ами Американската революция?
— Да, обаче южняците изгубили войната.
— Не за тази ти говоря, а за другата, век по-рано. Имали са с Англия същите неприятности, както нашите сега — и победили!
— Ах, тази ли? Че нали и на Англия не са липсвали проблеми? С Франция, Испания, Швеция… или пък беше Холандия? С Ирландия също. Ирландия се бунтувала, там били и моите хора О’Кели. Уайо, ако можеше да разпалиш някоя война на Земята — да речем, между Велики Китай и Северна Европа, — щях да ти кажа, че това е вълшебният момент да убием надзирателя и да заявим на Управата: „Дотук бяхте.“ Но не днес.
— Ти си песимист.
— Нет, реалист. Никога песимист. Прекален лунатик съм, за да не заложа, ако зърна някаква пролука. Покажи ми шансове, не по-лоши от едно към десет в наша вреда и залагам всичко. Ала искам този един шанс срещу десет.
Бутнах назад стола си.
— Свърши ли с яденето?
— Да. Большое спасибо, товарищ. Страхотно беше!
— Удоволствието е мое. Премести се на кушетката и ще се отърва от чиниите. Не, не можеш да ми помагаш, аз съм домакин.
Разчистих трапезата, пратих нагоре съдовете, оставяйки само кафето и водката, сгънах масата, оправих столовете и се обърнах да кажа нещо.
Тя се бе проснала на кушетката, заспала с отворена уста и отпуснато лице като на малко момиченце.
Влязох тихо в банята и затворих вратата. След като се изтърках, се почувствах по-добре. Сетне изпрах клина; беше вече сух и готов за обличане, когато ми омръзна да мързелувам във ваната. Какво пък, въобще не ме интересува кога ще настъпи краят на света, щом съм изкъпан и в чисти дрехи.