Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Твое ли е?
— Мисля, че на Грег. О, също и мое, ала по онова време бях в Нови Ленинград. Вероятно е на Грег, ако Мила не е потърсила нещичко настрани. Сигурно не го е направила, момичето си е привързано към дома. И е чудесна готвачка.
Асансьорчето пак звънна. Погрижих се за него. Разпънах масата и столовете, платих сметката и пратих устройството нагоре.
— Е, да хвърля ли всичко на прасетата?
— Идвам! Нещо против да си оправя лицето?
— Ако питаш мен, можеш да дойдеш и само по кожа.
— Срещу два петака бих го сторила, многоженецо.
Тя излезе бързо — отново руса, косата й бе прилепнала и мокра. Не носеше черната дреха, а роклята, която бях купил. Да, червеното й отиваше. Седна и вдигна похлупаците от ястията.
— Олеле! Мани, твоето семейство ще се ожени ли за мен? Ти си страхотен паралия!
— Ще поставя въпроса. Става с единодушно съгласие.
— Не се връзвай — Уайо взе пръчиците и заработи усърдно. След около хиляда калории каза: — Нали ти обясних, че съм свободна жена? Обаче не винаги е било така.
Чаках. Дамите говорят, когато пожелаят. Или въобще не говорят.
— На петнайсет се омъжих за двама братя близнаци, два пъти по-възрастни от мен, и бях невероятно щастлива.
Почовърка остатъците в чинията и сякаш реши да смени темата:
— Мани, просто си дрънках, че искам да вляза в семейството ви. Вие сте в безопасност от мен. Ако някога се омъжа отново — едва ли, но може и да нямам нищо против, — ще бъде само за един мъж. Спретнато малко бракче в стила на земните червеи. О, не ща да кажа, че ще го държа под чехъл. Не ми пука къде обядва съпругът, стига да си идва за вечеря. Бих се опитала да го направя щастлив.
— С близнаците не се ли спогаждахте?
— Изобщо не беше това причината. Забременях и всички се радвахме… Когато го родих, детето се оказа чудовище, наложи се да го елиминират. Държаха се добре с мен. Ала аз мога да разбера сигналите. Обявих развода, отидох да ме стерилизират, преместих се от Новилен в Хонконг и започнах като свободна жена.
— Не си ли пресилила нещата? По-често причината е в бащата, мъжете са по-изложени на рискове.
— Не и в моя случай. Получихме изчисления от най-свестния математически генетик в Нови Ленинград — бил един от най-изявените в страната си, преди да го качат на кораба. Знам какво е станало с мене. От доброволните колонисти съм, по-точно майка ми е била, защото тогава съм нямала и пет годинки. Баща ми бил депортиран и мама избрала да дойде с него, като ме взела със себе си. Имало предупреждения за слънчева буря, обаче пилотът сметнал, че може да се промъкне — или не му пукало, понеже бил киборг. Успял да кацне, но ни връхлетяло после… Мани, това е едно от нещата, които ме тласнаха в политиката: корабът стоял така четири часа, преди да ни разрешат да слезем. Бюрократичните глупости на Лунната управа, може би заради някаква карантина. Прекалено малка бях, за да знам причината. Ала по-късно не бях малка да стигна до извода, че родих чудовище, защото Управата хич не се притеснява какво ще се случи с нас, изгнаниците.
— Няма да споря. Наистина не я интересува. Но, Уайо, пак ми звучи прибързано. Щом си пострадала от радиацията — е, не съм генетик, ама поназнайвам нещичко по въпроса, — значи си имала увредена яйцеклетка, което не означава, че и съседната до нея е болна. Статистически не е вероятно.
— О, знам го.
— Хммм… за каква стерилизация говориш? Радикална? Или противозачатъчна?
— Второто. Могат да ми отворят тръбите. Обаче, Мани, жена, родила чудовище, не рискува отново. — Тя докосна протезата ми: — Ето, ти носиш туй. Не те ли прави то десет пъти по-внимателен да не рискуваш тази? — Сега пипна десницата ми от плът. — Така се чувствам и аз. Ти имаш това и трябва да живееш с него, аз пък имам онова и никога нямаше да ти кажа, ако и ти не бе пострадал.
Не споменах, че лявата ми ръка е по-функционална — госпожата беше права, че не искам да си рискувам дясната. Нужна ми е да галя момичетата, ако не за друго.