Луната е наставница сурова

Отбелязваше ти с „плюс“, „минус“, понякога и с въпросителна, а историйките с „плюс“ получаваха и „веднъж“ или „винаги“, но малко бяха тези с „винаги“. Пишех мнението си под нейното. Рядко се разсмивахме.

Като стигнах почти до края, тя взе да прехвърля моите оценки. Привършихме заедно.

— Е? — попитах. — Какво мислиш?

— Смятам, че имаш груба и недодялана душа, чудя се как те търпят съпругите си.

— И Мами често се чуди. Уайо, а какво са кажем за тебе? Сложила си плюсчета на някои, от които и сексмашинка ще се изчерви.

Госпожата се засмя:

— Да, но не ме издавай на никого. За пред хората съм потънала до уши в работа партийна организаторка, която стои над такива неща. Е, какво реши — притежавам ли чувство за хумор?

— Не съм сигурен. Защо номер седемнайсет е с „минус“?

— Кое беше пък това? — тя разгъна рулото и намери шегата. — Че как, всяка жена би направила същото! Не е смешно, просто е необходимост.

— Да, ама я си представи колко глупав вид е имала.

— Нищо глупаво не виждам. Само е тъжно. И погледни тук. Ти си преценил, че не е смешно. Номер петдесет и едно.

Никой не си промени мнението, обаче открих закономерност — несъгласия възникнаха около шегите, използващи най-стария повод за майтап. Казах й. Уайо кимна:

— Разбира се, забелязах. Няма значение, скъпи Мани, отдавна съм преглътнала разочарованията за онова, което мъжете не са и никога не могат да бъдат.

Реших да сменя темата. Поразправих й за Майк. Скоро ме прекъсна:

— Мани, и ти вярваш, че този компютър е жив?

— Какво имаш предвид? — отвърнах с въпрос. — Не се поти, нито пикае. Но може да мисли, да говори и да съзнава собственото си „аз“. Така че жив ли е наистина?

— Не съм твърде сигурна какво означава за мен това — призна си тя. — Съществува научно определение, нали? Дразнимост или нещо подобно. И размножаване.

— Майк се дразни, а може да подразни и всеки друг. Виж, за възпроизводство не е проектиран, обаче… ако има време, части и малко доста особена помощ, той би успял да се размножи.

— Аз също се нуждая от доста особена помощ — отвърна Уайо, — защото съм стерилна. Освен туй ми трябват десет пълни лунни месеца и много килограми материали от най-доброто качество. Но правя хубави бебета. Мани, защо пък една машина да не е жива? Винаги така съм ги усещала. Някои само чакат възможност да те ритнат по меко място.

— Майк не би го сторил. Не и нарочно, в него липсва подлост. Ала обича майтапите и работата може да тръгне накриво — като при пале, което още не разбира колко силно хапе. Той е един невежа. Не, не е невежа, знае страхотно повече от мен, теб или който и да е живял досега човек. И въпреки това нищичко не знае.

— Я по-добре го повтори. Нещо пропуснах.

Опитах се да обясня. Как Майк изгълта почти всяка книга на Луната, как умееше да чете хиляди пъти по-бързо от нас и никога нищо не забравяше, освен ако решеше да го изтрие, как разсъждаваше с безупречна логика или строеше хитроумни догадки върху непълни данни… и все пак нямаше никаква представа как да бъде жив. Тя ме прекъсна: