Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— И въпреки всичко си мисля, че можеш да раждаш здрави бебета.
— Ами мога! Вече са осем.
— Не думай!
— Мани, аз съм професионална майка под наем.
Отворих си устата, пак я затворих. Идеята не ми се виждаше чудна, чета земните вестници. Но се съмнявах, че някой хирург в Луна Сити към 2075-а бе правил такова присаждане на зародиш. Жените от Л-Сити не биха носили деца за други родители на никаква цена. Даже грозноватите дами можеха да имат и един съпруг, и шестима наведнъж. (Поправям се — няма грозновати дами. Някои са просто по-красиви от останалите.)
Като погледнах фигурата й, бързо вдигнах очи нагоре. Тя каза:
— Мани, не се напрягай, в момента не нося бебе, твърде съм заета с политика. Обаче майка под наем е добра професия за свободна жена. Високоплатена. Някои жълтурковски семейства са богати и всичките ми бебета бяха жълтурчета. Те са мънички, а аз съм доста голяма крава. Разбираш ли, за мен едно жълтурче от два и половина до три килограма не е проблем. Не ми разваля тялото. Ах, тези ли… — тя си погледна хубавите гърди. — Не ги кърмя, дори никога не ги виждам. Може би затова изглеждам по-млада, отколкото съм.
Уайо въздъхна и продължи:
— Когато за пръв път научих за подобна работа, още не знаех колко ще ми допадне. Бях продавачка в индийски магазин, изкарвах си за хляба и веднъж зърнах тая обява в „Хонконгски гонг“. Привлече ме мисълта да родя бебе, здраво бебе. Все още преживявах емоционалните травми от своето чудовище… и се оказа, че на Уайоминг Нот това й е трябвало. Престанах да се тормозя, че съм пълен провал като жена, и спечелих повече пари, отколкото бих могла да се надявам с друга професия. Сега почти цялото време ми принадлежи. Износването на дете едва ли може да ме спре — най-много за шест седмици, и то защото искам да бъда честна с клиентите си. Едно бебче е твърде ценно. Скоро потънах в политиката, приказките ми бяха стигнали до нелегалната съпротива и другарите се свързаха с мен. Мани, така започнах да живея. Изучавах история и икономика, отраках се да говоря пред хора — оказа се, че притежавам усет да организирам нещата. Тази работа ме удовлетворява, понеже вярвам в нея: знам, че луната ще бъде свободна. Само че… Ами щеше да ми е приятно, ако имах мъж, при когото да се прибирам у дома… стига да не се мръщи, че съм стерилна. Обаче не мисля за това, прекалено заета съм. Като чух за твоето чудесно семейство, се разприказвах, ето всичко. Трябва да ти се извиня, че ти досаждах.
Колко ли жени могат да искат извинение? Но в някои черти Уайо беше повече мъж, отколкото жена, въпреки осемте бебета жълтурчета.
— Не си ми досадила.
— Надявам се. Мани, защо смяташ, че нашата програма не е практична? Ти си ни нужен.
Изведнъж ме налегна умора. Как да обясня на тая чудесна госпожа, че нейната най-скъпоценна мечта е съвсем безсмислена?
— Аха. Уайо, да започнем отначало. Ти им каза какво да правят, но ще го сторят ли? Вземи онези двамата, които посочи в множеството. Всичко, което един ледокопач знае, е как да копае лед. Значи ще продължи да копае и да го предлага на Управата, защото само туй умее. Същото важи и за житаря. Преди години е заложил първата реколта на зелено, а сега си има окачена халка на носа. Ако е искал да бъде независим, щял е да разнообрази посевите, като си отглежда колкото за собствената прехрана, продава остатъка на свободния пазар и стои по-далеч от катапулта. Знам го, понеже съм фермерче.
— Каза ми, че си компютърджия.
— Това е част от същата картинка. Не съм върховен компютърджия, ала съм най-добрият на Луната и няма да отида на гражданска служба. Ето защо Управата е принудена да ме наема, когато закъса — и то на моите цени, — или да прати за някого на Земята, да му плаща за риска и лошите условия, после бързичко да го върне обратно, преди тялото му да е забравило земната твърд. Ще им струва много повече, отколкото искам аз. Та ако ми е по силите — поемам задачата, а Управата не може да ме пипне, защото съм роден свободен. Ако пък няма работа (но обикновено има), си седя в къщи, хапвайки до насита. Притежаваме добра ферма и не разчитаме само на една култура за пари. Отглеждаме пилета. Скромно стадо къдравелки, също и млечни крави. Прасета. Мутирали плодни дръвчета. Зеленчуци. Малко пшеница, ама си я мелим ние и не държим непременно да даде бяло брашно. Каквото остане, го пласираме на пазара. Правим си сами бирата и ракията. Научих миньорския занаят, докато разширявахме нашите тунели. Всички работят, без да се пресилват. Хлапетата извеждат добитъка да се разтъпква, не го карат да тича по бягаща пътека, събират яйцата и хранят пилетата, защото не използваме много машини. Можем да си купуваме въздуха от Л-Сити — не сме далеч от града и имаме връзка по тунела под налягане. Но по-често ние продаваме въздуха, нали сме фермери и ни остава кислород в излишък от растителния цикъл. Винаги намираме валута да си платим сметките…