Нож от блянове

Сводестата врата към преддверието бавно започна да се отваря и Сурот примижа с дясното си око, за да не я заслепи светлината. Щом пролуката стана достатъчно широка, в спалнята се шмугна светлокоса жена в прозирния халат на да ковале, бавно притвори вратата след себе си и стаята отново потъна в катранен мрак. Докато Сурот отново не отвори окото си и не различи силуета, промъкващ се към леглото й. И още една сянка, огромна, която изведнъж се надигна в ъгъла на стаята, щом Алмандарагал се изправи безшумно. Лопарът можеше да прекоси стаята и да откъсне шията на глупачката за едно тупване на сърцето, но Сурот все пак стисна камата. Когато първата защитна линия изглежда непробиваема, разумно е да си имаш втора. На крачка от леглото да’ковале спря и притесненият й дъх прозвуча шумно в тишината.

— Кураж ли събираш, Лиандрин? — попита дрезгаво Сурот. Оплетената на тънки плитки коса бе достатъчна, за да я познае.

Да’ковале изписука, смъкна се на колене, наведе се и опря чело в килима. На това поне се беше научила.

— Не исках да ви навредя, Върховна лейди! — излъга тя. — Знаете, че не бих го сторила. — Гласът й беше задъхан панически. Да се научи кога да говори и кога — не явно беше извън възможностите й, както и яа говори с подобаваща почит. — И двете сме се врекли да служим на Великия властелин, Върховна лейди. Нима не доказах, че мога да съм полезна? Премахнах Алохин, нали? Казахте, че желаете смъртта й Върховна лейди, и аз я премахнах.

Сурот направи гримаса, надигна се в тъмното и тънката завивка се свлече в скута й. Колко лесно беше да забравиш за присъствието на една да’ковале, дори тази да ковале, и неволно от езика ти да се изплъзнат неща, които не бива да се изплъзват. Алохин не беше опасна. Просто неудобна. Не на място стоеше в ролята си на Гласа на Сурот. С това бе постигнала всичко, което бе искала някога, и вероятността да го рискува с най-малката измяна беше изглеждала нищожна. Вярно, ако просто си беше счупила врата, като падне по стълбището, Сурот щеше да изпита леко облекчение, че е отпаднал един досаден проблем, но отровата, от която бе останала с оцъклени очи и посиняло лице, бе нещо съвсем друго. Колкото и да бяха заети с издирването на Тюон Търсачите, това беше привлякло очите им към домакинството на Сурот. Беше дори принудена да настои за това. За убийството на своя Глас. Това, че сред слугите й имаше Подслушвачи, го приемаше — във всяко домакинство имаше Подслушвачи. Търсачите обаче не само подслушваха. И можеха да разкрият онова, което трябваше да остане скрито.