Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Беранжер беше раздвоена: дали да оплаква съдбата си, или да отвърне на удара. Ирис върна обратно в чантата телефона, който беше престанал да звъни, и я изгледа иронично. Беранжер взе решение в полза на ответния удар. Идвайки на днешния обяд, си беше дала дума да запази тайната, да предпази приятелката си от упорития слух, който се носеше из Париж, но Ирис я оскърби с такава лекота, с такова презрение, че не й остави избор - налагаше се да нанесе удар. Реванш, реванш, зовеше цялото й същество. В края на краищата, каза си тя, за да си го наложи окончателно, по-добре да го чуе от мен, цял Париж говори, само тя единствена не знае.
Ирис не за първи път я нараняваше. Може да се каже, че това се случваше все по-често. Беранжер повече не можеше да понася жестокостта, примесена с равнодушие, с която Ирис безцеремонно й разкриваше неприятни за нея истини, все едно беше някаква тъпач-ка, на която налива в главата таблицата за умножение. Бе загубила любовника си, ясно, отегчаваше се в компанията на съпруга си, неприятно, но факт, умираше за клюки и злословия, да, но не искаше да се остави да бъде тормозена безнаказано. Все пак реши да отложи момента, в който щеше да пусне първата стрела, облакъти се на масата, подпря брадичка върху събраните си длани и отбеляза с широка усмивка:
- Това, което каза току-що, не беше много любезно.
- Не особено мило, но затова пък абсолютно вярно, не съм ли права? Предпочиташ да се преструвам, да те лъжа или, още по-ло-шо, да те съжалявам?
Говореше монотонно, уморено. Беранжер атакува с лицемерно благодушие:
- Не всички имаме красиви, умни и богати съпрузи като твоя! Ако Жак беше като Филип, и през ум нямаше да ми мине мисълта да кръшкам. Щях да съм вярна, добра, красива... И сдържана!
- Сдържаността не поражда желание и ти би трябвало да го знаеш. Това са две абсолютно различни понятия. Жената може да е сдържана със съпруга си и пламенна с любовника...
- Защото... ти имаш любовник?
Смаяна от отговора на Ирис, Беранжер неволно й зададе груб и прям въпрос. Ирис я погледна изненадана. Беше свикнала на повече финес от страна на Беранжер. Толкова се шокира, че неволно се дръпна назад на стола си и отговори, без да се замисли:
- А защо не?
Беранжер се наведе напред и прикова в Ирис пламнал от любопитство поглед. Крайчетата на устните й потрепваха от готовност за вкусване на божествената клюка. Ирис я изгледа и мимо-ходом отбеляза, че устата й е изкривена наляво. Публична тайна е, че всяка жена съди безмилостно външния вид на другата жена, та била тя и приятелка. Нищо не й убягва и тя се опитва да долови у другата издайническите признаци на застаряването. Ирис открай време смяташе, че това е най-здравият цимент на женското приятелство: на колко години е? По-млада или по-стара? С колко? Тези тайни пресмятания, светкавично направени и проверени между две хапки, между две думи, водеха до успокояване или, напротив, до вкисване, до таен сговор и безмълвна женска солидарност.
- Да не си ходила да ти уголемят устните?
- Не... Но хайде де, кажи ми... Кажи ми...
Беранжер не можеше да чака повече, тя умоляваше, едва ли не потропваше с крак от нетърпение, сякаш с вида си казваше: аз съм най-близката ти приятелка, длъжна си да кажеш първо на мен. Ирис се почувства леко отвратена от толкова явно афишираната припряност и се опита да разсее неприятното чувство, да мисли за нещо друго. Погледът й отново се спря на леко набъбналата в едното ъгълче извивка на устните на Беранжер.
- Тогава какво е това, дето така ти надига единия край? - тя докосна с пръст устата на Беранжер отляво и потупа леката подутина. Беранжер нервно тръсна глава. - Наистина изглежда странно. Ето тук устната ти е подпухнала. Да не би любопитството да е причина за деформираната ти уста... Толкова ли се отегчаваш, че преследваш и най-дребната клюка, за да задоволиш апетита си?
- Престани, не бъди толкова зла!
- Успокой се, в това отношение не мога да се хвана и на малкия ти пръст.
Беранжер се облегна назад и с безразличие отправи поглед към входната врата. Ресторантът беше фрашкан, но сред посетителите не се виждаше нито една позната физиономия. Обикновено, щом разпознаеше някоя прическа или профил, тя се успокояваше, но днес не срещна нищо познато, което да задоволи любопитството й. Дали това място е вече демоде? - почуди се тя, стиснала подлакът-ниците на стола, а облегалката й убиваше на гърба.