Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Напомня ми на ония макари на връвчици - отвърна Жозефин, колкото да каже нещо. - Майка ти у вас ли е?
- В кухнята. Разтребва...
- Не й ли помагаш?
- Тя не иска, предпочита да изобретявам разни работи.
- Късмет, Гари!
- Дори не ме попита как го правя!
Разочарован, той продължи да размахва двата тампона и добави:
- Не е гот така...
В кухнята Шърли шеташе. Завързала на кръста си голяма престилка, тя почистваше чиниите, остъргваше остатъците храна, изсипваше ги в кофата, водата шуртеше силно, а на печката в големи чугунени тенджери къкреше нещо, което, ако се съди по фините ухания, трябваше да е заек със сос от горчица и зеленчукова супа. Шърли беше убедена привърженичка на пресните продукти, в които нямаше никаква химия. Не слагаше в уста нищо консервирано, нищо замразено, внимателно изчиташе етикетите на киселите млека и по собствените й думи разрешаваше на Гари само веднъж седмично да хапне нещо вредно единствено за да го имунизира срещу опасностите от съвременния начин на хранене. Переше си у дома със сапун за пране, сушеше дрехите върху големи кърпи, рядко гледаше телевизия, всеки следобед слушаше ВВС - според нея единственото интелигентно радио. Шърли беше висока, широкоплещес-та, с късо подстригана гъста руса коса, имаше големи златисти очи и детска кожа, загоряла от слънцето. Като я гледаха в гръб, се обръщаха към нея с „господине“ и я бутаха, а като я видеха в лице, се отдръпваха почтително да й направят път. „Полумъж, полуфатална жена - казваше тя през смях, - мога да пусна в ход юмруците си в метрото и после да свестя нападателите с пърхане на мигли!“ Шърли имаше черен колан по жиу-жицу.
Беше шотландка. Разказваше как дошла във Франция да се обучава в училище за хотелиери и как останала завинаги. Френският чар! Вадеше си хляба с уроци по пеене в музикалното училище в Курбвоа, с частни уроци по английски, които преподаваше на висши чиновници, жадни за успешна кариера, и правеше невероятни торти, които продаваше по петнайсет евро на някакъв ресторант в Ньойи, откъдето всяка седмица й поръчваха десетина. Случваше се и повече. Кухнята й ухаеше на бланширан зеленчук, на бухнало тесто за сладки, на разтопен шоколад, на карамелизирана захар, на лук, запържен до златисто, и на тлъста ярка, която се пече във фурната. Сама отглеждаше сина си Гари, никога не споменаваше баща му, когато някой намекнеше за него, промърморваше нещо неясно, изразявайки не особено ласкавото си мнение за мъжете изобщо и за въпросния индивид в частност.
- Знаеш ли с какво си играе синът ти, Шърли?
-Не...
- С два дамски тампона!
- Така ли... Все пак не си ги пъха в устата, нали?
-Не.
- Отлично. Поне няма да се шашне, когато някое момиче му тикне тампон под носа.
- Шърли!
- Жозефин, какво те шокира? Той е на петнайсет, отдавна вече не е бебе!
- Лишаваш момчето си от поезия, след като всичко му казваш, всичко му показваш, всичко му обясняваш.
- Поезия, какви ги дрънкаш! Просто нещо, което са измислили, за да те прекарат. Да не би да познаваш хора, които поддържат поетични отношения? Защото това, на което съм се нагледала, са само далавери и кървища.
- Шърли, колко си жестока!
- А ти, Жозефин, ставаш опасна с твоите илюзии... Е, казвай, какво става?
- От сутринта имам чувството, че живея със сто километра в час. Антоан ни напусна. Най-после му дадох пътя... Съобщих го на сестра ми, на момичетата! Боже мой! Май сътворих огромна глупост, Шърли, така ми се струва.
Потри с длани раменете си, сякаш да се стопли, въпреки горещия майски ден. Шърли побутна стол към нея, подканяйки я да седне.
- Не си първата изоставена жена в двайсет и първи век! Много сме! И ще ти издам една тайна - преживяваме го, бих казала даже много добре. Началото е трудно наистина, но после така свикваш, че вече не искаш нищо друго, освен да си сама. Изхвърляме мъжкаря, след като ни е осеменил, също както постъпват женските в царството на животните. Страхотна наслада! Понякога ми се прищява да си направя чудесни ястия и да си вечерям сама на свещи, само аз и аз...
- Още не съм на този етап...
- Виждам. Хайде, разказвай... Това отдавна трябваше да се случи! Гари, след малко трябва да тръгваш за училище, изми ли си зъбите? Всички бяха в течение, само ти не беше. Срамна работа, откъдето и да я погледнеш.