Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Бих разбрала нуждата ти от... компания. Омъжена си от толкова дълго време... Желанието угасва от ежедневното миене на зъбите рамо до рамо в банята...
- В това отношение грешиш, все още отъркваме рамене в банята.
Беранжер поклати глава:
- Не е възможно... След толкова години брак.
„И след това - продължи тя наум, - което научих преди малко!“
Поколеба се за миг, после продължи с приглушен дрезгав глас, който заинтригува Ирис:
- Нали знаеш какво се шушука из цял Париж по адрес на мъжа ти?
- Не вярвам нито дума.
- Както и аз впрочем. Истинско безумие!
Беранжер заклати глава, сякаш не можеше да се начуди. Клатеше глава, за да протака още малко и да накара приятелката си да тръпне в очакване. Известно време продължи да поклаща глава и да се наслаждава на оцеждащата се капка по капка отрова. Седнала насреща й, Ирис не трепваше. Дългите й пръсти с червени лакирани нокти си играеха с гънка на бялата покривка - единствено това би могло да се тълкува като нетърпение. Беранжер искаше Ирис първа да проговори, но си спомни, че това съвсем не беше в стила на приятелката й. Голямата сила на Ирис се изразяваше в някаква инертност, близка до абсолютното безразличие, сякаш нищо никога не можеше да я засегне.
- Говорят... Искаш ли да знаеш какво?
- Ако ти доставя удоволствие.
Погледът на Беранжер заискри от трудно сдържана радост. Сигурно е нещо сериозно, реши Ирис, нямаше да изпадне в такава възбуда заради някакъв незначителен слух. И като си помисля, че ми се пише приятелка. В чие ли легло ще напъха Филип? Филип е мъж, желан от жените - благороден, бляскав, богат. Трите б-та според израза на Беранжер. Безинтересен също така, мислено добави
Ирис, въртейки ножа. Но трябва да живееш с него, за да го разбереш. И тя единствена споделяше убийствено скучното ежедневие на толкова пламенно желания съпруг. Странно нещо е наистина това приятелство. То цели да не щадиш приятеля си, да откриеш най-слабото му място, там, където най-много боли, и да нанесеш фаталния удар.
Познаваха се отдавна. Жестока близост на две жени, които постоянно се преценяваха, но не можеха една без друга. Приятелство и злобно, и мило, в което всяка слагаше на кантар другата, готова да я ухапе или да лекува раната й. Според настроението. И мащабите на опасността. Защото, помисли си Ирис, ако ми се случи нещо сериозно, Беранжер ще бъде до мен. Бяха съпернички и пускаха в действие нокти и зъби, но ставаха единни, когато едната се препънеше.
- Искаш ли да знаеш?
- Очаквам най-страшното - заяви Ирис с весела ирония.
- Сигурно е някаква сто процента изфабрикувана тъпотия...
- Побързай де, защото след малко вече ще съм забравила за какво говорехме и няма да е толкова смешно.
Колкото повече Беранжер отлагаше съобщението, толкова по-некомфортно се чувстваше Ирис, защото подобен ораторски похват несъмнено означаваше, че информацията си заслужава. Иначе Беранжер щеше да я изстреля без колебание и да се изсмее на аб-сурдната псевдоновина. Но сега се бавеше.
- Говори се, че Филип има някаква сериозна и... особена връзка. Същото ми каза Ащ>ес днес сутринта.
- Тази проклетница! Продължавате ли да се виждате?
- Обажда ми се от време на време...
Говореха си по телефона всяка сутрин.
- Мен ако ме питаш... тя дрънка пълни глупости.
- Ако има някой, който да е отлйчно осведомен, това е тя.
- И може ли да знам с кого се забавлява Филип?
- Тук нещата загрубяват...
- И затова ли става сериозно?
Лицето на Беранжер се сбръчка като муцуната на недоволен пе-кинез.
- Дотолкова сериозно, че... - Беранжер пак заклати глава.
- И затова ти най-любезно ме предупреждаваш...
- Така или иначе, щеше да разбереш и според мен е за предпочитане да си подготвена, за да посрещнеш удара...
Ирис стисна ръце на гърдите си в очакване.
- Пригответе ми сметката - обърна се тя към сервитьора, който минаваше покрай тяхната маса.
Щеше да плати и за двете, величествена и великодушна. Харесваше й ледената елегантност на Андре Шение, който на път към ешафода подгъва страницата на книгата, която чете.
Плати сметката и продължи да чака.