Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- Това ми каза и Ортанс... Представяш ли си? Четиринайсетгодишната ми дъщеря знаеше това, което аз не знаех! Не стига че ми е изневерявал, ами сигурно ме е смятал и за тъпачка. Но да ти кажа, сега вече не ми пука и дори се питам дали не е за предпочитане да си бях останала в неведение...
- Сърдиш ми се, че ти казах?
Жозефин се взря във ведрото и нежно лице на приятелката си, в дребните лунички по късия й леко вирнат нос, в издължените като на маска очи с цвят на мед, напръскани със зелени точици, и бавно поклати глава.
- Никога няма да ти се разсърдя. Знам, че не таиш и капка злоба. Ти без съмнение си най-милото създание на света. Онова момиче Милен също няма никаква вина! Пък и той, ако беше продължил да ходи на работа, изобщо нямаше да я погледне. Това, което се случи в службата му, това, че го изхвърлиха безпардонно в канавката на четирийсет години, това е нечовешкото в цялата работа!
- Я стига, Жо! Не се размеквай. Сега остава само да чуя, че ви-новната си ти!
- Във всеки случай аз го изгоних. Сърдя се на себе си, Шърли. Трябваше да проявя повече търпимост, повече разбиране...
- Жо, пак объркваш всичко. След като се е случило днес, значи е трябвало да се случи... и е за предпочитане да се разделите сега, вместо да стане така, че да не можете повече да се понасяте! Хайде, вземи се в ръце... По-бодро!
Жозефин поклати глава, неспособна да продума.
- Ама вижте я тази изключителна жена, още малко и ще умре от шубе, защото някакъв си мъж я бил напуснал! Хайде, ще пиеш едно кафенце с голямо парче шоколад и ще видиш как всичко ще се оправи.
- Не вярвам, Шърли. Толкова ме е страх! Сега какво ще стане с нас? Досега не съм живяла сама. Никога! Няма да се справя. Ами момичетата? Ще трябва да ги отгледам сама без помощта на баща им... Да не говорим, че нямам никакъв авторитет.
Шърли се приближи до приятелката си, сложи ръце на раменете й и я накара да я погледне.
- Жо, обясни ми, от какво точно се страхуваш? Когато човек се страхува, трябва да погледне страха в очите и да го назове. В противен случай той ще те смаже и ще те отнесе като подводно течение...
- Не, не сега! Остави ме... Не ми се мисли.
- Напротив, кажи ми точно от какво се страхуваш...
- Не спомена ли за кафе и шоколад?
Шърли се засмя и погледна към кафеварката.
- Окей, но няма да се изплъзнеш така лесно.
- Шърли, колко си висока?
- Метър и седемдесет и девет, но не се опитвай да бягаш от темата. .. какво кафе да ти направя, арабика или мозамбик?
- Каквото искаш, за мен е без значение.
Шърли извади пакет кафе и ръчна дървена мелничка, напълни я, седна на табуретката, стисна мелничката между дългите си бедра и започна да върти равномерно ръчката, без да сваля поглед от приятелката си. Твърдеше, че меленето на ръка й помагало да мисли.
- Толкова си красива, както седиш тука с престилката и...
- Не се измъквай с комплименти.
- А пък аз съм толкова грозна.
- Само не ми казвай, че се страхуваш.
- Кой те е научил да бъдеш толкова пряма, майка ти ли?
- Животът... а и така не се губи време. Само че пак шмекеру-ваш. Постоянно сменяш темата.
Жозефин вдигна очи към Шърли и стиснала юмруци между бедрата си, започна да говори, да реди думи като в скоропоговорка, запъваше се, поправяше се, повтаряше едно и също.
- Страх ме е, страх ме е от всичко, станала съм истинско кълбо от страхове... Ако можех да умра сега, веднага, за да не ми се налага да се занимавам с нищо...
Шърли я наблюдава известно време, окуражавайки я с поглед, който казваше: хайде, давай, хайде, говори направо.
- Страхувам се, че няма да се справя, страхувам се да не свърша под мостовете, страх ме е да не ме изхвърлят от жилището, страх ме е, че няма да мога никога вече да обичам, страх ме е да не загубя работата си, страх ме е, че няма да мога да родя и най-незначител-ната идея, страх ме е, че ще остарея, страх ме е да не надебелея, страх ме е да не умра съвсем сама, страх ме е, че повече няма да мога да се смея, страх ме е от рак на гърдата, страх ме е от утрешния ден...
Говори, давай, давай, подканяше я с поглед Шърли и въртеше ръчката на мелничката за кафе, пукни абсцеса, сподели най-големия си страх... който те парализира и ти пречи да пораснеш, да станеш Жо прекрасната, непобедимата на тема средновековие, катедрали, благородници и укрепени замъци, крепостни селяни и търговци, дами и госпожици, писари и прелати, вещици и бесилки, Жо, която описва толкова увлекателно средновековието, че на моменти ми се приисква да живеех в онези времена... Усещам някаква липса, някаква рана, нарастваща в теб паника, всичко това те подкосява, не ти дава да изправиш рамене. Наблюдавам те от седем години, откакто живеем една срехцу друга, апартамент срещу апартамент, откакто идваш на кафе и на приказки, когато него го няма...