Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
- И тогава ще се върне, нали, мамо, ще се върне?
- Не говори глупости, Зое - прекъсна я Ортанс. - Татко си е отишъл, точка, край. И няма да се върне, ако искаш да знаеш моето мнение. Аз обаче не мога да си обясня... Та тя е просто уличница!
Беше изплюла думата с отвращение и Жозефин разбра, че дъщеря й знае. Знае за връзката на баща си. Сигурно е разбрала доста преди тя да разбере. Изкуши се да поговори с нея, но не го стори заради Зое.
- Единственият проблем е, че сега наистина ще сме бедни... Надявам се, че поне ще ни даде пари. Длъжен е да го направи, нали?
- Виж, Ортанс... Не сме говорили за това. - И млъкна, съзнавайки, че Зое не трябва да слуша повече. - По-добре си издухай носа, скъпа, и иди да си плиснеш малко вода на очите - обърна се тя към нея, вдигна я от скута си и я побутна вън от кухнята.
Зое с подсмърчане затътри крака.
- Как разбра? - обърна се Жозефин към Ортанс.
- Какво да съм разбрала?
- За онази... жена.
- О, мамо... Всички в квартала знаят! Беше ми неудобно заради теб! Чудех се как може да си толкова сляпа...
- Знаех, но си затварях устата...
Не беше вярно. Научи го едва снощи от съседката Шърли, която живееше на тяхната площадка и която й сервира същите аргументи като дъщеря й: „Жозефин, крайно време е да отвориш очи и да кажеш майната му! Изневерява ти и ти нехаеш! Събуди се! Дори продавачката в хлебарницата едва се въздържаше да не ти се изсмее, докато ти подаваше франзелата!“
- Кой ти каза? - настоя Жозефин.
Погледът, който й хвърли Ортанс, направо я вледени. Студен, изпълнен с презрение поглед на жена, която знае, към другата, заблудената, поглед на изпечена куртизанка към тъпа наивница.
- Клета моя мамо, отвори очи. Я се виж как си облечена, как си сресана. Ужасно си се занемарила. Нищо чудно, че е отишъл при друга! Крайно време е да излезеш от средновековието и да заживееш в настоящето.
Същият глас, същият високомерен непукизъм, същите аргументи като на баща й. Жозефин затвори очи, запуши уши и кресна:
- Ортанс, забранявам ти да ми говориш с този тон... Ако от известно време успяваме да преживеем, то е само благодарение на мен и на моето средновековие! Не ме интересува дали ти харесва, или не. Забранявам ти да ме гледаш с този поглед. Аз съм ти майка, не го забравяй нито за миг, твоята майка! И е редно... Не е редно... Длъжна си да ме уважаваш.
Започна да пелтечи, беше направо смешна. Друг, нов страх я стисна за гърлото - нямаше да успее да отгледа дъщерите си, защото й липсваше авторитет, нещата щяха да излязат от контрол.
Отвори очи и видя Ортанс да я наблюдава с любопитство, сякаш я виждаше за първи път, и образът, който видя в учудения поглед на дъщеря си, никак не я успокои. Ужасно се засрами, задето си изпусна нервите. Не бива да смесва всичко, си каза, сега, след като остава единствената им опора, трябва да им служи за пример.
- Съжалявам, скъпа.
- Няма нищо, мамо, няма нищо. Уморена си, изнервена. Иди си полегни, ще се почувстваш по-добре...
- Благодаря, скъпа, благодаря... Ще отида да видя какво прави Зое.
След като се наобядваха, момичетата отново отидоха на училище и Жозефин почука на вратата на съседката Шърли. Самотата вече започваше да й тежи.
Отвори й Гари, синът на Шърли. Беше една година по-голям от Ортанс. Двамата бяха в един и същ клас, но тя отказваше да се прибира заедно с него, защото бил много размъкнат. Ако й се случеше да пропусне някой час по болест, никога не искаше неговите записки, за да не му дължи нищо.
- Не си ли на училище? Ортанс вече отиде.
- Имаме различни избираеми предмети, в понеделник се прибирам в два и половина... Чакай, искаш ли да видиш новото ми изобретение?
Той измъкна отнякъде два дамски тампона и започна да ги премята във въздуха, като го правеше така, че конците да не се преплитат. Странно: щом единият тампон се доближеше до другия, вместо тънките бели памучни кончета да се заплетат едно в друго, той се заковаваше и не помръдваше, после се поклащаше напред-назад и се завърташе, отначало на много малки кръгчета, които постепенно се разширяваха - всичко това без никаква намеса от страна на Гари. Жозефин го изгледа учудена.
- Изобретих вечния двигател без източник на енергия, замърсяваща околната среда.