Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Но не и Кайл.
Той мълчаливо погледна надолу към селото, с част от вниманието си проследи движението на облечените в кафяво и сиво фигури между мизерните колиби и концентрира друга част от мислите си върху това да възстанови липсващата част от следата. Задачата не беше трудна. Пътят, който можеха да изминат превозните средства, с които Леърд и спътниците й се придвижваха, беше ограничен, както и запасите им от храна и вода. Вероятно бяха спрели в това селце, за да попълнят запасите си. Но Кайл знаеше, че не може просто да слезе долу и да попита за тях: употребата на сила също не би имала смисъл. Хората на Даниел вече се бяха опитали — изпепелените развалини на една от колибите го доказваше. Живите същества там долу бяха от същите специални части, както Леърд и спътниците й. И съвсем очевидно ставаше дума за раса със силно изразено чувство за солидарност.
Когато Кайл стигна до тази точка в разсъжденията си, по-нататъшното му поведение беше вече ясно. Безшумно и без някой от хората долу в падината дори да подозира за съществуването на мълчаливия наблюдател, той се надигна от скривалището си и без видимо да бърза, се върна при скалите, зад които беше оставил превозното си средство. Ставаше дума за една от онези двуколесни машини, каквито Леърд и останалите също бяха използвали при бягството си. Той беше отхвърлил предложението на Даниел да му предостави един бърз глайтер преследвач и вместо това беше взел един от мотоциклетите, от които имаше достатъчно в някогашния лагер на шарките. Един от основните принципи на преследването беше да се преследва жертвата по същия път, по който тя беше избягала. А превозното средство, наистина примитивно, за тази сурова равнина се бе оказало изненадващо ефективно. И му беше помогнало да разбере доста неща за капитан Леърд и оцелелите шарки.
Кайл нарочно свали тубата с вода от седалката, изля скъпоценната течност в пясъка и запали харлито. Потегли и се отдалечи на две-три мили от селището, после описа голяма дъга и отново пое курс на юг, като внимаваше да се движи само по камениста почва, по която машината не оставяше никакви следи. Лявата му ръка се плъзна към колана и докосна един бутон върху малък команден пулт, който заемаше мястото на катарамата.
Маскировъчният костюм потъмня. Плътно прилягащият материал, който допреди миг имаше цвета на пустинния пясък, стана груб и сякаш пулсираше като кожата на живо, треперещо същество. Десет секунди, след като. Кайл докосна бутона, костюмът му се беше превърнал в комбинезон от протъркана черна кожа.
Кайл леко намали скоростта, хвърли поглед в огледалото на мотоциклета и промени пигментацията на кожата си.
Гладкият тъмен тен на лицето му се превърна в болезнено кафяв слънчев загар, под който личаха изтощение и слабост. Тъмни, тежки кръгове се появиха под очите му. Устните му изсъхнаха и се напукаха. В същото време косата му изсветля: от черна стана руса, през която на тънка ивица преминаваше светлозелено. За момент Кайл критично огледа тази последна промяна, а после я премахна.
Сега вече бързо се приближи до селището. Лъжливата стена от сухи трънаци неочаквано изникна пред него и Кайл почти против волята си трябваше да се възхити от съвършенството на маскировката. Дори той би се затруднил да прозре какво всъщност се крие зад заблудата.
Той намали скоростта, след кратко търсене откри мястото, което от височината на скалите беше преценил като най-добър проход, и решително подаде газ.
Моторът на харлито изрева и направо го катапултира напред, шиповете и сухите клони го шибнаха, раздраха дрехите му и оставиха дълбоки кървави дири по ръцете и лицето му. Машината подскочи, за момент опасно се наклони настрани, а после с полюшване отново се изправи. Долу в селото се надигнаха викове на уплаха. Лица се обърнаха към него — неколцина от шарките се разбягаха. Кайл продължи нататък, сега вече не бавно, а със залитане, измъчено, полупревит на седалката, сякаш с последни сили успяваше да удържи машината изправена.
Малко преди да достигне първата колиба, той добави последен, решаващ щрих към маскировката си. Тялото му рязко капсулова всички водни запаси, които беше натрупал през последните дни. Същевременно телесната му температура се повиши до около четирийсет градуса. Кайл усети как небцето му болезнено се сви и жаждата започна да го измъчва. В това време кожата му започна да се пука. Големи, грозни кафяви петна се появиха по лицето и ръцете му, а пръстите му изведнъж се покриха с множество малки полузасъхнали рани. Когато спря пред първата колиба, той за сетен път се концентрира и този път употреби цялата си сила.