Играчът на лотария

След това се облече удобно в любимата си нощница и в раирания хавлиен халат на Уили. Сложи скъпия касетофон, който редакторът от „Глоуб“ й беше купил, на масата в трапезарията, после извади миниатюрната касета от брошката си слънце, пъхна я в касетофона и натисна копчето за прослушване. Намести нова касета в брошката и я закачи към халата си — просто в случай че й се приискаше да разсъждава на глас. Седеше и слушаше разговорите си с Браян, с детектив Руни, с Еми, с Ръмзънови.

Какво в Карлтън Ръмзън я смущаваше толкова много? Елвира методично си припомни първата среща с Ръмзънови. Държеше се доста студено онази вечер, но когато налетяхме на него следващата сутрин, той определено бе променил поведението си, каза си тя, дори ми напомни, че иска да прочете новата пиеса веднага. Спомни си думите на Браян, че никой не може да се добере до Карлтън Ръмзън.

Това е, помисли си. Вече е знаел колко добра е пиесата. Не би могъл обаче да признае, че я е чел.

Телефонът иззвъня. Изненадана, Елвира забърза да го вдигне. Беше Еми.

— Мисис Миън — прошепна тя, — продължават да разпитват Браян и мистър Ръмзън, но знам, че смятат Браян за виновен.

— Току-що всичко ми стана ясно — увери я тържествено Елвира. — Доколко добре видя Карлтън Ръмзън, когато го забеляза в коридора?

— Доста добре.

— Тогава сигурно си видяла, че е носел ръкопис, нали? Имам предвид, ако той казваше истината, че е слязъл само за да се отърве от Фиона, никога не би взел ръкописа. Но ако са разговаряли за него и той е прочел известна част, преди да я убие, би го взел. Еми, мисля, че реших случая.

Гласът на Еми долетя съвсем глухо.

— Мисис Миън, сигурна съм, че Карлтън Ръмзън не носеше нищо, когато го видях. Ами ако детектив Руни се сети да ми зададе този въпрос? Това ще навреди на Браян, нали, ако им го кажа?

— Трябва да кажеш истината — отвърна тъжно Елвира. — Не се безпокой. Ще продължа да мисля. — След като затвори, тя отново включи касетофона и започна да прослушва записите. Пропускаше нещо, което той й беше споменал.

Накрая стана, като реши, че глътка чист въздух няма да й навреди. Не че нюйоркският въздух е чист, помисли си тя, докато отваряше вратата на терасата и излизаше навън. Този път отиде право до парапета и опря леко пръсти на него. Ако Уили беше тук, би получил припадък, мина й през ума, но аз няма да се облягам. Гледката към парка обаче е толкова отморяваща. Паркът. Струва ми се, че един от най-щастливите спомени на мама беше от деня, в който се е возила на шейна през парка. Тогава тя е била на шестнадесет години, а споменаваше за това преживяване през целия си живот. Отишла да се повози, защото приятелката й Бет поискала тази разходка да бъде подарък за рождения й ден.

Бет!

Бет!

„Това е!“ — помисли си Елвира. Сякаш отново чу думите на Браян, че Фиона Уинтърс настоявала да играе ролята на Даян. После Браян се бе поправил и бе казал: „Имах предвид на Бет“. Уили го беше попитал коя е тя и Браян бе отговорил, че така се казва главната героиня в новата пиеса, на която е променил името в последния вариант. Елвира включи микрофона и прочисти гърлото си. По-добре запиши всичко това, напомни си тя. Нямаше да е зле да разполага с непосредствените си впечатления, когато седне да пише историята за „Глоуб“.