Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Тогава това ще е последното, без съмнение — каза Ру.
— Какво имаш предвид? — Ерик го погледна изпитателно.
— Ако си прав, следващата година Стефан ще бъде барон. Както изглежда, няма да се поколебае да обвини публично майка ти в лъжа.
Фрида спря. На лицето й бе изписана безнадеждност.
— Няма да посмее — каза тя, повече с молба, отколкото предизвикателно. Опитваше се да изглежда убедителна, но очите й показваха, че разбира истинността в думите му.
— Хайде, майко — тихо каза Ерик. — Да вървим. Ковачницата е почистена, но ако има работа, ще трябва да разпаля огнището. Тиндал сигурно няма да може да го свърши. — Сложи нежно ръка на рамото на майка си, внезапно учуден колко е крехко. Тя мълчаливо се съгласи да я води по пътя.
Съгражданите им отстъпваха назад, като даваха път на младия ковач и майка му, за да излязат от площада; всички някак си предчувстваха, че скоро ще бъде сложен край на тази традиция, чието начало бе поставено преди петнайсет години, когато красивата и темпераментна Фрида пристъпи смело напред с плачещото бебе на ръце и поиска от Ото фон Даркмоор да го признае за свой син. Всички в баронството знаеха тази история. Фрида се беше изправила пред барона пет години по-късно, и после отново и отново, а той не беше отговарял на искането й. Мълчанието му беше придало достоверност на твърдението й и вече години наред историята за незаконородения син на барона на Даркмоор беше извор на местна гордост и разказ, добър, за да изкара по едно питие от пътуващи странници от Източните и Западните владения на кралството.
Мълчанието на барона винаги оставаше загадка, защото ако бе отрекъл дори и веднъж, Фрида трябваше да търси доказателства. Скитащият монах не беше виждан отново в областта, а друг свидетел не съществуваше. И така Фрида бе станала работничка в хана, а момчето — помощник на ковача.
Някои смятаха, че баронът по-скоро проявява милост към Фрида, като не я обявява публично за лъжкиня, защото докато очевидно е баща на детето й, твърдението за сватбата е плод на душевно объркана жена или добре пресметнат опит за извличане на облаги.
Други твърдяха, че баронът е твърде страхлив, за да излъже публично, че Ерик не е от него; достатъчно беше да погледнеш Ото, за да разбереш, че младежът е негово отражение. Баронът си навличаше позор от това, от което един по-добър мъж можеше да извлече слава — защото признаването на Ерик, дори за незаконороден син, щеше да хвърли сянка върху наследствените права на другите му деца и щеше да навлече яростта на съпругата му върху него.
Но каквито и да бяха причините, баронът всеки път оставяше предизвикателството без отговор и Ерик можеше да търси права върху името Даркмоор, защото баронът нито веднъж не му бе отказал това право.
Вървяха бавно към хана и Ру, който никога не млъкваше за повече от пет минути, каза:
— Имаш ли нещо специално предвид за довечера, Ерик?
Ерик знаеше какво има предвид Ру: посещението на барона беше повод за обществен празник, не както традиционните панаири и фестивали, но достатъчно основание за мъжете да се натъпчат в малкия хан „Червената патица“, за да пият и да играят комар почти цяла нощ. Много от младите момичета в града щяха да се съберат до фонтана в центъра и да очакват младежите, погълнали достатъчно течна смелост да започнат да ги ухажват.
— Те несъмнено са мамини синчета — каза Ру.
Ерик знаеше кого има предвид: неговите природени братя. Ру погледна през рамо към площада, където все още се виждаха Домът на винарите и фермерите и каретата на барона, и видя, че двамата млади благородници уж наблюдават свалянето на багажа на барона. Но всъщност очите им следяха отиващия си Ерик. Ру си помисли дали да не им покаже среден пръст, но се отказа. Дори отдалеч се виждаше, че лицата им горят от гняв и враждебност.
Мракът намали оживлението в града, но не и в хана „Червената патица“, където работници и търговци без достатъчно високо обществено положение, за да присъствуват на вечерята в Дома на винарите и фермерите, се събираха, за да си доставят удоволствие с чаша вино или бира. В заведението цареше почти празнична атмосфера — мъжете разказваха истории на висок глас, играеха на карти и зарове и хвърляха стрелички в мишени.