Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синдрома на глутницата (Вулгарен роман)». Краткое содержание книги:
Когато покани фон Веер на тази среща Козела си пиеше кафето в католическата катедрала в центъра на Алба Юлия. Но когато свърши разговора, той се качи на старото си раздрънкано „Пежо“ и замина за Тимишоара.
На другата сутрин му се обади Бенина.
— Време е Козел! — каза тя.
— Отдавна е време, моето момиче, — отговори Козела — и ако ви е уврял акъла ще се срещнем!
— Ще бъдем Йохан и аз! — каза Бенина.
— Като се уверя, че това не е капан ще се появя и аз! — каза Козела. — Къде искате да се срещнем?
— Някъде из Карпатите! Примерно — Синай?
— Добре! — миролюбиво се съгласи Козела. — Знаете къде е дворецът, нали? Утре на обяд ще бъда там!
— Каква ми е гаранцията? — попита Бенина.
— Никаква — отговори Козела. — На този свят е гарантирана единствено смъртта, но ако спазите правилата, ще се срещнем!
— Козел, — намеси се фон Веер — стига сме разигравали Уолт Дисни, ще бъдем Бенина и аз, без оръжие. И никой друг. Имаш честната ми дума!
— Не вярвам на празни приказки фон… Синай, Ханаан и т.н., но ако спазите правилата ще се срещнем!
Срещата наистина се осъществи. Теренът беше такъв, че позволи на Козела да си гарантира наблюдението. Той хвърли клошарските дрехи, махна изкуствения си крак, изми лепилата от себе си, сложи костюм, риза, вратовръзка, качи се в BMW-то и три минути след часа на срещата влезе в ресторант „Кралица Мария“. Беше пълно с весели компании и скиори, предимно чужденци, но той знаеше кого търси. Знаеше повече — къде го чакат. Затова се появи в гръб:
— Здравейте, скъпи приятели! — каза с привидна бодрост той.
Подпря магнума си до гърба на фон Веер, колкото да го почувства, имитира, че целува ръка на Бенина и седна срещу тях на масата.
— Защо беше тоя театър, генерале? — попита офицерът от Мосад.
— В колата имам един албум със снимки, Йохан, — каза Козела. — Искаш ли да ги продам на точните хора?
— И кои са те, по дяволите?
— Е, от Осама Бен Ладен и Ал Кайда до мъчениците на Алакса. Все ще се намери кой да ми покрие разноските в Румъния.
— Защо не го направиш, Козел? — попита Бенина.
— Започваме сериозния разговор… — каза Козела. — Защото това не е моята кауза. Защото моята страна е християнска. И аз, било ченге, било бандит все още не съм влизал в джамия.
— Козел, — неуверено започна фон Веер — всичко това е в границите на декларации. Трябват доказателства, приятелю!
„Знам — помисли вътрешно Козела, докато правеше една важна за себе си констатация — фон Веер беше левичар и всячески се стараеше да скрие тази подробност!“ Козела обаче имаше набито око и знаеше да вижда някои, на пръв поглед маловажни детайли.
— Слушай, приятелю… — усмихнат каза Козела. — Дръж лявата си ръка на масата! Посегнеш ли към някой от джобовете си с нея, това ще е последното ти движение в живота! А що се касае за доказателства, ще ти кажа нещо простичко. Доказва се при нужда. Не съм забелязал такава, засега! А ти?
— О, да! — каза Бенина. Гласът й беше възбуден, една октава по-високо от необходимото. Тя беше разгадала нещо много важно, срещу тях седеше човек, който, освен че действа, в което никой никъде по света не се съмняваше, и вижда. — Каква е тази масирана акция из провинцията? Кой, по дяволите е искал такова нещо от тебе?
— Никой, — усмихнат каза Козела — но влезе ли ноу-хауто десет процента от него ще остане в България. Под мое управление, деца! За тази цел подменям и наркобосове и наркодилъри из държавата. Аз съм капитанът на кораба, деца! Или шефът на глутницата! Както искате, така го наречете. Но докато не съм сигурен в структурите, нашите срещи ще стават по този начин. Ако не ви харесва — сбогом!
— Къде е Влад Аберман — попита Йохан фон Веер и посегна с лявата си ръка в левия джоб на сакото.
— Внимавай, Йохан! — предупреди Козела — Казах ти да държиш лявата си ръка на масата!
— Цигари…
— Моите цигари са на масата, ползвай ги. А колкото до Влад Аберман има дълъг път да изминем заедно, за да стигнем до това доверие деца, Бенина, дай си чантата!
— Какво?
— Дай си чантата, момиче!
— Дай му я — прегракнало каза фон Веер.
Бенина побутна чантата си към Козела, той я отвори, измъкна един „Валтер 545“, взе го в шепата си и го пусна в левия джоб на сакото си.
— И… Йохан! — Козела му се усмихна подкупващо. — Нямам нищо против леваците, но ги надушвам от разстояние! Не ме лъжи момче, за да работим заедно!
После напусна заведението, почисти BMW-то и тръгна към Будапеща.
— Прочете ли писмото ми, Малас? — попита Козела.
— Да, шефе! — отговори момчето. — Това е речник, ако има писмо, още не е стигнало до мен!