Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Мисис Лемьо беше завършила Йейл и дори бе работила там, в отдела за прием на нови студенти. Всички смятаха, че едно писмо от нея си беше билет за Бръшлянената лига. Мисис Лемьо също знаеше това и гледаше да се възползва както може. Тя беше груба, нелюбезна жена и обичаше да се хвали. Не криеше, че фаворизира някои от учениците и най-безсрамно ги използваше, за да печели точки във висшето общество. Повечето ученици в Марлоу я мразеха, но всички се преструваха, че са близки с нея. По тази причина беше задължително за всеки, който имаше по-високи цели, да спечели благоразположението й.
Виктория научи всичко това не защото Люси й го каза. Напротив, Люси бе направила всичко по силите си, за да скрие повечето факти. Само че Виктория умееше да измъква нужната информация с измама. Всеки път, когато Люси погледнеше встрани или отпиеше от чашата си, чудейки се какво да отговори, Виктория надничаше в ума й, в мислите й. Чуваше ги съвсем ясно, сякаш изречени на глас.
Кристиан и Валентин се тъпчеха с еклери до масата в другия край на залата, когато ги доближи едно момиче с дълга къдрава червена коса, облечено в зелена рокля. То се спря на няколко стъпки и уж случайно погледна към тях. Не им остана друго, освен да се представят. Шарлот Хил не страдаше от липса на внимание от страна на момчетата, но кой знае защо реши да пренебрегне всички, за да се запознае с новодошлите. Тя обичаше драматичните жестове. Може би затова беше толкова добра писателка, макар и още съвсем млада.
Няколко минути по-късно Шарлот вече водеше оживен разговор с Кристиан, въпреки че той беше по-малко привлекателния от двамата. Остроумните забележки на Валентин не я впечатляваха толкова, колкото несръчните опити на Кристиан да се шегува. Десет минути й бяха достатъчни, за да се убеди, че те не са поза. Шарлот продължаваше да се кикоти в шепа и да го побутва по рамото, докато лицето му придобиваше все по-наситен нюанс на червеното, а Валентин пък въртеше очи за хиляден път. Изглежда Шарлот се забавляваше чудесно, но изведнъж вратата зад гърба й се отвори със замах, за да пропусне група келнери, носещи табли с пресни ордьоври. При това удари силно момичето и я блъсна напред. Но точно преди да падне върху масата, Кристиан я улови в прегръдката си, така че едва няколко капки от чашата й се разляха.
— Благодаря — рече през смях Шарлот и го целуна леко по бузата. Кристиан беше на петнадесет години, при това беше красавец. Само че никога досега не се бе приближавал толкова до момиче. Затова нещо в него трепна и в първия момент той не знаеше как да постъпи. След това вече беше твърде късно. Изведнъж тялото на Шарлот увисна в ръцете му и миг по-късно се строполи на земята като парцалена кукла. Музиката спря. Всички в залата се обърнаха към шокирания Кристиан, надвесен над загубилата съзнание Шарлот, и Валентин, който се кикотеше край тях.
— Направо й се подкосиха краката — рече той, когато група жени се втурна да свестява Шарлот.
Кристиан беше ужасен от себе си.
— Аз… нямах намерение… тя просто… бях нервен и…
— И я прати в кома — довърши Валентин, без да обръща внимание на хората, които го бутаха, за да се приближат.
Стиснал Шарлот в прегръдките си, Кристиан се бе притеснил толкова, че за секунда бе загубил контрол. Подобно нещо не му се бе случвало досега, да загуби контрол върху дарбата си. Дарба… Така я наричаше мадам Вилрой, защото Кристиан беше най-надареният сред крадците. С най-лекото докосване той можеше да открадне каквото и от когото си пожелае. И никой нямаше да забележи. Кристиан бе почувствал прилив на енергия. Енергията на Шарлот.
Мисис Вирт си проправи път сред тълпата.
— Сигурно си е ударила главата — викаше тя. — Вратата трябва да я е ударила по главата.
— Помогни ми! — прошепна през зъби Кристиан. — Млъкни и ми помогни.
— Струва ми се, че се справяш чудесно — отвърна Валентин.
В това време жените наклякаха около Шарлот и се заеха да веят пред лицето й. Някакъв мъж викаше линейка по телефона, крещейки като луд.