Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Ариа зяпна изненадано.
— Защо не си ми споменал за това? Чуждестранните ученици са толкова интересни! — В пети клас от Япония беше дошло едно момиче на име Юки, което отседна у семейството на Лейни Айлър. Повечето я намираха за много странна, но Ариа беше очарована от Юки — тя изписваше името си със странни писмени знаци, сгъваше оригами от листите с тестове и имаше най-правата, най-черна коса, която Ариа беше виждала някога.
Ноъл нахлузи любимите си опърпани мокасини.
— Шегуваш ли се? Ще бъде адски тъпо. Знаеш ли откъде е? От Финландия! Сигурно ще е някой смотаняк, от ония, които носят дамски дънки и свирят на флажолет.
Ариа мислено се усмихна, припомняйки си как Ноъл я беше наричал Финландия през първите няколко седмици, след като семейството й се прибра от Исландия.
— Този тип сигурно ще е адски задръстен. — Ноъл тръгна към коридора.
— Искаш ли да дойда с теб? — извика след него Ариа, докато той слизаше по стълбите.
— Не — махна с ръка Ноъл. — Ще ти спестя вида на шантавия фин и дървеното му сабо.
„То е холандско“ — искаше да го поправи Ариа. Тя бързо навлече палтото си и обу ботушите си.
— Сериозно, нямам нищо против.
Ноъл замислено прехапа устната си.
— Щом настояваш. Но после да не кажеш, че не съм те предупредил.
Филаделфийското летище гъмжеше от семейства, които влачеха куфари след себе си, бизнесмени, тичащи да хванат самолета си и измокрени пътешественици, които седяха със събути ботуши. На таблото с пристигащите полети пишеше, че самолетът от Хелзинки се е приземил току-що. Ноъл измъкна малка картонена табела от раницата си и я разгъна. На нея с големи червени букви пишеше „ХУУСКО“.
— Това е фамилията му — рече отегчено Ноъл и погледна табелата така, сякаш на нея бе изписана присъдата му. — Не ти ли звучи като марка бабешки гащи? Или някаква неопределима болест?
Ариа се изкиска.
— Ужасен си.
Ноъл се тръшна мрачно на една от пейките и се загледа към колоната от хора, които бавно се придвижваха към детекторите за метал.
— Това е последната ни година, Ариа. Единственото време за почивка, което ни остава преди колежа. И последното нещо, което бих искал, е някакъв си загубеняк да ми виси на врата. Кълна се, че мама го направи, за да ме накаже.
Ариа изхъмка съчувствено. В този миг забеляза нещо на телевизора, който висеше на стената над главите им. „ГОДИШНИНА ОТ СМЪРТТА НА РОУЗУУДСКАТА УБИЙЦА“ — пишеше с големи жълти букви на екрана.
Пред старата къща на семейство Дилорентис стоеше репортерка с кестенява коса, която вятърът развяваше пред лицето й.
— Преди една година на тази дата Алисън Дилорентис, чийто убийствен план стресира цялата нация, загина в ужасяващия пожар край езерото Поконос — обяви тя. — Оттогава измина цяла година, но градчето Роузууд все още не се е съвзело от потресаващите събития.
На екрана проблеснаха образите на Джена Кавана и Иън Томас, две от жертвите на истинската Али. След това се появи портрет на Кортни Дилорентис — момичето, което в шести клас бе заело мястото на истинската Али, момичето, което тя бе убила по време на гостуването им у Спенсър в седми клас.
— Мнозина все още са озадачени, че тялото на госпожица Дилорентис не е открито сред отломките. Има спекулации, че госпожица Дилорентис е оцеляла, но експертите твърдят, че такава вероятност не съществува.
Ариа усети как я побиват тръпки.
Ноъл покри очите й с ръка.
— Не бива да го гледаш.
Тя се отдръпна.
— Малко ми е трудно да не го правя.
— Мислиш ли често за това?
— Може да се каже.
— Искаш ли да гледаме филма заедно?
— Бога ми, не! — изпъшка Ариа. Ноъл говореше за „Малка сладка убийца“, двучасова телевизионна документална адаптация на събитията от миналата година. Абсолютна безвкусица.
Внезапно откъм митницата нахлуха група хора. Повечето бяха високи, руси, с бледа кожа, определено с полета от Хелзинки. Ноъл изръмжа:
— Почва се. — И размаха табелата с надпис „ХУУСКО“.
Ариа се взря в тълпата.
— А как е първото му име?
— Клаудиус? — промърмори Ноъл. — Нещо такова.
Край тях се точеха възрастни мъже, нарамили куфарите си и разговарящи по телефоните си. Три дългурести момичета се кискаха на нещо. Едно русоляво семейство с бебе в ръце се опитваше да разгъне количката му. Но нямаше никой, който да прилича на човек, носещ името Клаудиус.