Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Пенсилвания има нужда от силен лидер, който да работи за вас — каза тя, опитвайки се да прозвучи естествено. Серхио снимаше дубъл след дубъл, докато устните на Хана не я заболяха от непрекъснатото усмихване. Час по-късно всичко бе готово.
Щом прожекторите угаснаха и Серхио обяви край на снимките, Хана изтича при Майк.
— Да се махаме оттук.
— Беше много добра, Хан — каза Майк, скачайки от стола.
— Прав е — разнесе се втори глас.
Хана се обърна. На няколко крачки от нея стоеше един от асистентите на Серхио, стиснал два куфара с оборудване. Сигурно беше само няколко години по-голям от Хана. Косата му беше артистично разрешена, беше облечен с тесни дънки, изтъркано кожено яке и си беше сложил авиаторски очила, които носеше вдигнати на главата си. Светлокафявите му очи одобрително огледаха Хана от глава до пети.
— Пълно спокойствие — добави той. — С внушаващо респект държание. Напълно засенчи другото момиче.
— Ъ-ъ-ъ, благодаря. — Хана и Майк размениха подозрителни погледи. Дали комплиментите към клиентите влизаха в задълженията на този тип?
Мъжът порови в джоба си и й подаде визитната си картичка.
— Наистина си страхотна. Ако пожелаеш, можеш да станеш модел от висша класа. — Той посочи визитката си. — С удоволствие бих те снимал за портфолиото си. Дори мога да ти помогна да избереш някои снимки, които да изпратиш на агентите. Обади ми се, ако представлява интерес за теб.
Той вдигна отново куфарите и излезе от студиото, пошляпвайки тихо с маратонките си по прашния дървен под. Хана погледна към визитката, която й беше дал. Патрик Лейк, фотограф. На гърба й беше написан телефонен номер, уебсайт и страница във Фейсбук.
Вратата на студиото се затръшна. Останалите хора от екипа събираха оборудването си. Джеремая отвори малкия портфейл, който съдържаше бюджета за дребни разходи за кампанията на господин Мерин и подаде на Серхио пачка банкноти. Хана повъртя в ръце визитката на Патрик Лейк и изведнъж се почувства по-добре. Когато вдигна глава, видя че Кейт я гледа с набърчени вежди и свити устни. Очевидно беше чула разговора между Хана и Патрик.
„Как се чувстваш сега, кучко?“ — помисли си замаяно Хана и пъхна визитката в джоба си. Може и да не беше спечелила битката за татко, но все още имаше шанса да спечели войната на красавиците.
4.
А сега от Хелзинки пристига…
— Одеколонът ти от сушени розови листа ли е правен? — прошепна Ариа на приятеля си Ноъл Кан, който се наведе да я целуне.
Той се тръшна на дивана с обидено изражение на лицето.
— Сложил съм си „Гучи спорт“. Както винаги.
Ариа отново изсумтя. Със сигурност подушваше лавандула.
— Според мен без да искаш си грабнал тоалетната вода на баба ти.
Ноъл подуши ръцете си и потрепна, присвивайки меките си кафяви очи.
— Това е сапунът от банята. Какво съм виновен, че майка ти слага разни женски неща там! — Той се плъзна към Ариа и покри носа й с длан. — Харесва ти, нали?
Ариа се изкиска. Беше неделя късно следобед, двамата с Ноъл бяха съвсем сами в къщата на майка й и се бяха разположили на дивана в дневната. След развода на техните Ила беше преобразила стаята така, че да отговаря на вкусовете й. По рафтовете бяха подредени статуетки на индуски богове от пътуването й до Бомбай миналото лято, по диваните и столовете бяха проснати индиански одеяла от престоя й в една артистична колония в Ню Мексико миналата есен, и навсякъде бяха сложени свещи с аромат на зелен чай, които бащата на Ариа, Байрън, ненавиждаше. Когато в шести и седми клас Ариа тайно си падаше по Ноъл, тя си представяше как той идва у тях и се изляга до нея точно както сега — е, без да бъдат наблюдавани от статуята на многоръкия Ганеша, която стоеше в ъгъла.
Ноъл я целуна леко по устата. Ариа се ухили и му върна целувката, вперила очи в изваяното му лице; дълга, вълниста черна коса и розови устни. Той си пое дълбоко дъх и я целуна по-продължително, галейки я по гърба, и бавно разкопча жилетката й.
— Толкова си красива — промърмори той. После съблече тениската, хвърли я на пода и протегна ръка към ципа на дънките й. — Трябва да се преместим в стаята ти.
Ариа постави длан върху ръката му и го спря.
— Ноъл, почакай.
Той изстена и се отмести от нея.
— Сериозно ли говориш?
— Съжалявам — отвърна тя, закопчавайки отново жилетката си. — Просто…