Не питай, не казвай

— Не мислиш ли, че ще бъде специално?

— Мисля, но… — Ариа затвори очи. Толкова й беше трудно да го обясни.

Ноъл отпусна отчаяно рамене.

— Напоследък си толкова различна.

Ариа се намръщи.

— Откога?

— От… известно време. — Ноъл стана от дивана и облече тениската си. — Друг ли има? Да не би да криеш нещо от мен?

Студени тръпки пробягаха по гърба й. Тя наистина криеше нещо от него. Естествено, Ноъл знаеше за Али, А. и случилото се във вилата в Поконос — целият свят знаеше за това. Но той не знаеше за онова непростимо нещо, което бе извършила в Исландия. Не знаеше и за Ямайка, макар да беше там, когато се беше случило — не на мястото, разбира се, но спеше в съседната стая. Дали, ако узнаеше, щеше да поиска да бъде с Ариа?

— Разбира се, че няма друг — прегърна го тя отзад. — Просто ми трябва малко време. Всичко ще бъде наред, обещавам.

— По-добре внимавай — рече той с леко игрива нотка в гласа. — Смятам да си намеря някоя развратна първокурсничка, с която да задоволя нуждите си.

— Няма да посмееш — заплаши го тя и леко го перна по гърба.

Лицето му се изкриви.

— Права си. Пък и всички първокурснички са курви.

— Не че това някога те е спирало.

Той се обърна, прегърна я през врата и притисна главата й под мишницата си.

— Силно се надявам да попадаш в тази категория, жено!

— Престани! — изписка Ариа. Двамата отново се отпуснаха на дивана и започнаха да се целуват.

— Кхм.

Ариа скочи и видя майка си, застанала на вратата. Дългата черна коса на Ила беше завита на кок на главата й и тя бе облякла дълга широка туника и черен клин. Лицето й бе намръщено.

— Здравей, Ариа — рече тя с равен глас. — Здравей, Ноъл.

— З-здрасти, Ила — отвърна Ариа с пламнало лице. Въпреки либералното отношение на майка й към повечето неща, тя все още не позволяваше на Ариа да остава сама с Ноъл в къщата. А тя не я беше предупредила, че ще идват днес. — С-съжалявам — заекна тя. — Ние просто… разговаряхме. Кълна се.

— Аха. — Ила сви многозначително начервените си устни. После поклати глава и тръгна към кухнята. — Какво ще вечеряте? — попита през рамо тя. — Мисля да приготвя равиоли със сурова ряпа за двама ни с Тадеуш. Можете да се присъедините към нас.

Ариа погледна Ноъл, който изразително поклати глава. Тадеуш беше приятелят на Ила — бяха се запознали в галерията, където работеше тя. Той беше привърженик на суровата храна, което означаваше, че Ила също стана такава. Ариа предпочиташе спагетите си сготвени, все пак.

Изведнъж телефонът на Ноъл, който лежеше на масата, иззвъня гръмогласно. Ноъл пусна Ариа, погледна екрана и се намръщи.

— По дяволите. След един час трябва да взема един човек от летището.

— Кого? — Ариа се надигна и изпъна жилетката си.

— Някакъв ученик, който идва за един срок на разменни начала. Нашите ми го изтърсиха вчера след купона у Хейстингсови. Каква тъпотия.