Бдение
- Автор: Макман Лиза
- Серия: wake #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Пергамент Прес
- ISBN: 978-954-641-020-7
- Переводчик: Валентина Донкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Бдение». Краткое содержание книги:
Тя старателно пази своята тайна, докато не открива, че е привлечена от едно затворено момче, чиито мрачни съновидения загатват за болезнено минало и мистерия, която Джейни трябва да разбули. Но сега на нея й е много по-трудно, защото за пръв път е не само свидетел на нечий кошмар. Тя е и участник…
Награди и отличия за „Бдение“:
Книга на годината на Американската библиотечна асоциация
Награда на Международната читателска асоциация
Номинация за наградата „Гейтуей Рийдърс“
Награда „Ейбрахам Линкълн“, мастър лист
Награда на YALSA, Тийнс Топ 10
Бестселър на „Ню Йорк Таймс“
Награда „Сибил“, финалист
Той тътри по пода на кухнята стол с пластмасова седалка, вдига го и замахва с него над главата си.
Не, това не е спирачката, а ръчката за отваряне на предния капак!
Хвърля стола. Столът лети към Джейни. Минава през перките на висящия от тавана вентилатор.
Джейни не знае, че е отворила капака.
Тя се оглежда панически наоколо, за да види към какво лети столът. Или към кого.
Изтръпнала е. Кракът й се свлича от педала на спирачката.
Колата излиза от пътя.
Бавно.
Но там няма никого. В стаята са само мъжът-чудовииде с ножове вместо пръсти и Джейни. В този момент вратата се отваря и влиза господин на средна възраст. Той преминава през Джейни. От краката на стола, носещ се на забавен каданс, изникват ножове.
Колата подминава на косъм нечия пощенска кутия.
Забиват се в сърцето и врата на мъжа на средна възраст. Главата му е безпогрешно отрязана и се търкаля в кръг на пода.
Колата се забива в плитка канавка в предния двор на малка порутена къща.
Джейни следи с поглед гигантския младеж с ножове вместо пръсти. Той приближава кървавата топка и я шутира. Летящата глава разбива шумно стъклото на прозореца и в кухнята проблясва ослепителен лъч светлина.
23:31
Джейни изохква и отваря очи. Главата й се намира върху волана. Устната й е сцепена и кърви. Етел определено не е там, където трябва. Постепенно започва да вижда по-ясно, оглежда се през прозорците и веднага щом усеща, че може да се движи, се измъква през вратата. Обикаля колата и установява, че няма повреди и не е заседнала. Внимателно затваря капака, качва се и се изтегля бавно на задна.
Стига до алеята пред вкъщи, отдъхва си с облекчение и се заема да запамети с ръка точното място на ръчната спирачка. Ключовете се люшкат на таблото. Божичко, казва си тя.
Следващия път ще е подготвена.
Може би трябваше да си купи автоматик.
Моли се на господ това да не се случи на магистрала.
00:46
Джейни лежи будна в леглото. Изплашена.
Някъде в ума си чува режещия звук от точене на ножове. Колкото повече се опитва да не мисли чий е сънят, толкова повече се връща към него. Вече никога няма да може да минава по тази улица.
Пита се дали някой ден и тя ще свърши самотна като приятелката си, госпожица Стюбин от старческия дом.
Или мъртва в катастрофа заради гадното проклятие със сънищата.
Кари влиза с пощата у Джейни и я заварва по тениска и боксерки. Времето е горещо и задушно.
— Програмите ни пристигнаха — обявява тя. — Дванайсети клас, миличка! Най-после!
Възбудени, отварят заедно програмите си. Слагат ги една до друга на масичката за кафе и ги сравняват.
Израженията на лицата им преминават от оживление към разочарование и от разочарование пак към оживление.
— Значи, първия час по английски и петия в библиотеката сме заедно. Не е толкова зле — отдъхва си Джейни.
— И обядът ни е по едно и също време — радва се Кари. — Чакай да проверя какви часове има Мелинда. Веднага се връщам. — Кари става и тръгва към изхода.
— Можеш да й се обадиш и оттук, нали знаеш? — Джейни я гледа раздразнено.
— Ами да, обаче…
Джейни чака обяснение. И изведнъж й просветва.
— Аха — казва. — Схванах. Ще види моя номер. Божичко, Кари.
Кари забива поглед в обувките си и се изнизва навън.
Джейни поглежда във фризера дали има сладолед. Яде от кутията. Чувства се гадно.
6 септември 2005
7:35
Кари и Джейни отиват на училище, всяка със своята кола, защото Джейни е на работа от три. Тя махва с ръка през прозореца в отговор на клаксона на Кари. Започва се, мисли си.
Джейни е приятно развълнувана преди началото на последната година. И съвсем неприятно преди часовете за самостоятелна подготовка, които са точно след обяд.
Мие си зъбите, грабва раницата, поглежда се за миг в огледалото и излиза. Спират я мигащите червени светлини на стария училищен автобус и тя с усмивка наблюдава как зайците от долните класове се катерят, за да влязат. Повечето са облечени според модата отпреди пет години — с дрехи втора употреба или подарени.