Върховният повелител

— Милейди – каза той, – Върховният повелител иска да отидете в библиотеката.

Тя се втренчи в него и почувства как кръвта й изстива. Какво искаше от нея Акарин толкова късно вечерта? Такан я гледаше и чакаше.

Тя бутна стола си назад, изправи се и тръгна към вратата. Когато излезе в коридора, Такан се обърна и тръгна към библиотеката. Тя затвори вратата и го последва.

В единия край на библиотеката имаше голямо бюро. Стените бяха покрити с книжни рафтове. Насред стаята имаше две големи кресла и ниска масичка. Акарин седеше в едно от креслата. След като тя се поклони, той посочи към другото кресло, където лежеше малка книжка.

— Прочети тази книга – каза той. – Тя ще ти помогне да изучиш строежа на сгради с помощта на магия.

Сония се приближи до креслото. Книгата беше малка, подвързана с протрита кожа. Девойката я вдигна и я разгърна. Страниците бяха изпълнени със ситен почерк. Сония прочете първите няколко реда и си пое дъх. Това беше дневникът на лорд Корин, архитектът, построил повечето от сградите на Гилдията, откривателят на оформянето на камъка с магия.

— Мисля, че няма нужда да ти обяснявам колко е ценна – каза тихо Акарин. – Тя е рядка, незаменима и – гласът му стана по-дълбок – не може да напуска тази стая.

Сония го погледна и кимна. Изражението му беше сериозно, а очите му я гледаха вторачено.

— Не можеш да говориш с никого за нея – добави той по-меко. – Само няколко души знаят за съществуването й, и бих предпочел това да не се променя.

Сония отстъпи встрани, докато Акарин се изправяше и тръгваше към вратата. Когато той излизаше в коридора, тя усети, че Такан я наблюдава втренчено, сякаш я оценява. Погледите им се срещнаха. Той кимна, сякаш на себе си, после си тръгна. Два чифта стъпки се отдалечиха в коридора. Девойката отново погледна към книгата в ръцете си.

Седна в креслото, разгърна я и се зачете.

„Аз съм Корин Емарин от Дома Велан, а това е дневник на моята работа и открития.

Не съм от онези, които пишат за себе си от гордост или по навик, или заради някаква нужда да се прославят сред останалите. В миналото в живота ми нямаше много неща, които да не мога да обсъдя с приятелите си или със сестра си. Но днес открих, че имам нужда да опиша мислите си на хартия. Открих нещо, което трябва да пазя в пълна тайна, но в същото време чувствам непреодолима нужда да го споделя”.

Сония погледна към датата най-отгоре на страницата. Спомни си ученото наскоро и прецени, че по времето на писането на този дневник лорд Корин е бил млад, неспокоен човек, и е бил в немилост пред по-възрастните заради пристрастието към алкохола и проектирането на странни, непрактични къщи.

„Днес донесоха в стаята ми сандък. Отварянето му ми отне известно време. Справих се доста бързо с магическите ключалки, но ръждясалият капак заяждаше. Не исках да рискувам да повредя съдържанието, така че бях много внимателен. Когато най-накрая го отворих, бях и разочарован, и доволен. Беше пълен с кутии, така че при първия ми поглед бях много развълнуван от съдържанието му. Но след това започнах да отварям кутиите и намирах само книги вътре. Когато отворих последната кутия, бях страшно разочарован. Не намерих никакво погребано съкровище. Само книги.