Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Вярно ли е, че брат ви е спечелил рицарско звание още преди да му поникне брада? –попита тя Саймън.
В очите му блесна гордост.
– Да. Той беше оръженосец на баща ми в армията на крал Хенри. Когато баща ми загина и битка, той извади меча си и защити гърба на Хенри. Той бе посветен в рицарство на бойното поле от самия Хенри Плантагенет.
– За него е било голям късмет, че Хенри стана крал.
– С брат ми на негова страна, той нямаше как да загуби, милейди.
Това, че мъж като Саймън, който изглеждате така мил и обожаваше брат си толкова много й даде надежда. Заради историите, които бе чула, тя почти очакваше лорд Дрейвън да е рогато чудовище, което яде малки деца за удоволствие.
Със сигурност такова чудовище не би търпяло шегите на брат си, нито пък брат му би го обожавал.
Не, в Дрейвън имаше много повече, отколкото хората мислеха. Поне тя се надяваше това да е истина. Щеше да е много по-лесно да посвети бъдещето си на някого, който можеше да бъде мил, отколкото на някой жесток мъж.
Яздиха мълчаливо до късно сутринта, когато лорд Дрейвън реши да спре за почивка. Саймън ѝ помогна да слезе от коня.
Тя го последва до едно сенчесто местенце, докато лорд Дрейвън и хората му се погрижиха за конете. Саймън разстели мантията си, за да може тя да седне на земята, под един голям дъб.
– Бихте ли желали да споделите с мен това, което е изпратила за пътуването сестра ми? –попита тя, докато сядаше.
Саймън изглеждаше така, все едно му бе предложила амброзия[6].
– Да, милейди. Толкова са ми омръзнали изсушеното говеждо и сиренето, че мога да... – той се усмихна. – Наистина оценявам предложението ви.
Докато той отвори виното, а тя наряза хляба и месния пай, лорд Дрейвън се върна от потока. Той бе свалил шлема и металната качулка на ризницата си. Косата му бе влажна, вероятно бе измил лицето си на потока, а след това прокарал пръсти през копринените си абаносови кичури.
Тя никога не бе виждала по-красив мъж.
Изглеждаше по-спокоен от вчера и лицето му излъчваше почти момчешки чар. Освен очите му. Те си оставаха сурови, зорки и непреклонни. За разлика от Саймън, чиято коса бе подстригана по последна мода, лорд Дрейвън бе оставил своята да стигне малко под раменете му. Червената му туника подчертаваше тъмния тен на кожата му и тя се зачуди колко от широките гърди се дължаха на бронята му и колко от тях бяха действително негови.
– Дрейвън – извика го брат му. – Ще се присъединиш ли към нас?
Той се спря, погледна към нея, след това поклати глава в отрицание.
– Съмнявам се, че гостът ти би желал присъствието ми, докато се храни.
– Не изпитвам презрение към вас, милорд.
Тя не можеше да си позволи да изпитва това, не и ако искаше планът ѝ да успее. Усмихна се.
Има достатъчно храна за всички.
– Чу ли? – добави Саймън. – Ела и хапни с нас преди да си изнемощял.
Емили повдигна вежди при думите му. Дрейвън бе огромен, як мъж, висок почти два метра. Щеше да му е необходимо доста време, за да се стопи, дори до по-скромните размери на Саймън.
Лорд Дрейвън се приближи и поради причина, която тя не можеше да определи, сърцето ѝ заби по-бързо с всяка следваща негова крачка.
Сега, когато качулката му бе свалена, тя видя дълъг, назъбен белег, който започваше под лявото му ухо и се губеше под ризницата му. Изглеждаше сякаш някой се бе опитал да пререже шията му.
Дали беше от някоя битка?
Суровото изражение се върна на лицето му, докато изучаваше земята до Саймън. След моментно колебание, той коленичи бавно и седна.
Тя забеляза притеснението на Саймън, докато наблюдаваше брат си.
– Кракът ти отново ли се схвана?
– Нищо му няма – отсече Дрейвън със свиреп тон, който я изплаши.
Саймън, от друга страна, изглеждаше невъзмутим от враждебността на Дрейвън. За пръв път тя срещна погледа на Дрейвън. Нещо топло и порочно проблесна в погледа му само миг, преди да се спусне невидима преграда, която превърна светлосиньото на очите му в лед.
Емили разтвори леко устни от неочакваните тръпки, които преминаха през нея. Никой мъж не ѝ беше действал по този начин. Ръката ѝ потрепера, докато му приготвяше чиния с хляб, печено пиле и пай с месо.
Искаше да му каже нещо остроумно, което да предизвика усмивка на добре оформените му устни. Но по някаква причина, не можеше да измисли нищо. Можеше само да гледа как силната му мускулеста ръка се увива около чашата н след това я повдига към устата му.
Тя не можеше да проумее защо досега не се бе оженил. Изглеждаше на около двадесет и пет и е притежавал земя още от младежките си години. Обикновено такива мъже нямаха търпение да подсигурят владенията си, затова се женеха стратегически и създаваха наследници.