Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Тя се сещаше само за една причина, поради която той не се е оженил.
Емили се усмихна срамежливо на лорд Дрейвън.
– Кажете ми, милорд, има ли някъде дама, на която сте поверили сърцето си?
– Защо ме питате това? – тонът му накара студа в очите му да изглежда като горещ летен ден.
Това очевидно не беше добър въпрос, твърде късно осъзна тя. Въпреки че нямаше представа, защо едно толкова невинно питане би предизвикало такъв разгорещен отклик.
Това явно бе нещо, което той не желаеше да обсъжда и Емили бързо се опита да подобри настроението му.
– Просто се опитах да завържа разговор, милорд. Нямах намерение да ви разгневя с това.
Но това, което видя в очите му не бе гняв. Не нещо друго; нещо, което тя не можеше да определи или разбере.
Храниха се мълчаливо няколко минути, всеки потънал в собствените си мисли.
– Лейди Емили е смела жена, не мислиш ли, Дрейвън? – най-накрая попита Саймън.
През Емили премина чувство на страх, когато се усъмни, че Саймън е разбрал по някакъв начин за плана ѝ да съблазни лорд Дрейвън и да го накара да се ожени за нея. Ако графът си помислеше, че тя му подготвя капан, не се знаеше какво може да направи, особено като се вземе под внимание реакцията му на въпроса ѝ.
– Смела? – попита тя и веднага забеляза необичайната височина на гласа си.
– Да – кимна Саймън. – Да бъдете измъкната от дома ви от врага на вашия баща и да не пролеете нито една сълза. Не мога да се сетя да съм срещал някоя друга жена, която да притежава вашата сила.
Емили се опита да не покаже облекчението си и това ѝ отне известно време да измисли какво да каже в отговор.
– Бих излъгала, ако кажа, че вече не чувствам носталгия. Никога преди не съм била отделяна от семейството си, но хората на краля ми казаха, че мога да вярвам на клетвата, която лорд Дрейвън е дал, че ще ме закриля.
Дрейвън изсумтя и тя си помисли, че може би това е неговата форма на смях.
– Вие сте глупачка, милейди, ако вярвате в клетвата на някой мъж.
Сърцето ѝ спря да бие. Да не би да възнамеряваше да я нарани?
– Просто се опитва да ви уплаши – каза Саймън. – Опасявам се, че брат ми е малко мрачен. С времето ще свикнете.
Малко мрачен. Ами! Думите му почти я бяха ужасили.
Тя се загледа изучаващо в Дрейвън, който не откъсваше поглед от лицето ѝ. Колко ѝ се искаше да може да разгадае чувствата му така лесно, както можеше да чете тези на Саймън. Беше толкова обезпокояващо да не знае какво си мисли за нея.
Интуицията ѝ я предупреди, че това бе много опасен мъж. Той беше свикнал да взема каквото поиска, без да се замисля за последиците.
И все пак, тя не беше толкова глупава, че да остави страховете ѝ да я ръководят. Ако баща ѝ я беше научил на нещо, то това бе да бъде силна и да се изправя срещу бедите с вдигната глава. Щом се изправиш лице в лице със страховете си, те не бяха толкова страшни, колкото ги правеше умът.
– Трябва да се постараете повече, милорд – каза тя на Дрейвън. – Ще разберете, че не се плаша лесно.
Дрейвън отклони поглед и тя забеляза проблясъка на тъга върху лицето му.
– Моля да ме извините, трябва да проверя хората си – когато се изправяше тя забеляза, че пази десния си крак, а в походката му имаше съвсем леко накуцване.
Когато погледна отново към Саймън, тя видя, че и неговото весело изражение бе изчезнало.
– Трябва да простите на брат ми, милейди. Трудно е човек да го опознае.
– И защо?
Емили можеше да види вътрешната борба на Саймън, докато той дъвчеше. Когато преглътна, се усмихна колебливо.
– Никога няма да издам тайните на брат ми Достатъчно е да се каже, че е имал много тежък живот.
Емили се намръщи.
– Тежък живот? За онези, които са лоялни на краля, той е герой. Без да се замислям, се сещам за поне двадесет легенди, които разказват за живота му. Как може някой толкова уважаван...
– Дрейвън е мъж, милейди, не някой мит. Той е силен в битките, защото познава само това.
Тя разбираше за какво говори. Емили погледна към Дрейвън, който стоеше до коня си. Познаваше типа мъже, за които говореше Саймън. Тези, които бяха подготвяни за битки още от люлката. Повечето благородници като баща ѝ, а както изглежда и Саймън, бяха пазени като деца и когато станеха на шест или седем години, бяха отпращани при семейни приятели или повелители, за да бъдат обучавани първо като пажове на някой джентълмен, а след това като воини. Животът им бе смесица от изучаване на изтънчени обноски и военно обучение.
Но някои бащи очакваха много повече от синовете си. Те не познаваха нищо друго освен войната и сега тя разбираше, защо лорд Дрейвън бе затворен в себе си. Той бе изживял живота си по бойните полета, в компанията на врагове и войници.