![Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/8/grobnicata-na-herkules-calibre-2-43-0-download.jpg)
Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]». Краткое содержание книги:
— Значи тогава Нина ти е шеф? Така нещата сигурно стават по-интересни.
Чейс му се усмихна с мрачна невесела усмивка.
— Представа си нямаш.
Трули изглежда се почувства неловко
— Така… Тя тука ли е? Мога да я поздравя?
— Като говорим за дявола… – каза Чейс, като чу звука на тракащи токчета, които бързо се приближаваха към него. Той се обърна и видя, че Нина се носи към тях с ядосано изражение на лицето и развяна от вятъра рокля
— Навсякъде те търсих! – рязко рече тя, преди да види стоящия наблизо Трули. – Мат! О, Господи, как си? Какво правиш тук?
— Тъкмо казвах на Еди, че работя за Рене Корвус – обясни Трули. – Още строя подводници. Чувам, че вече си голяма работа в АСН. Поздравления!
— Благодаря. Виж, Мат, съжалявам, че ви прекъсвам, но трябва да поговоря с Еди. Насаме.
Трули хвърли един загрижен поглед към Чейс и пресуши чашата си.
— Разбира се… И без това ми свърши пиенето. Ще се видим ли после?
— Може би – каза Чейс. Трули го шляпна по ръката и целуна Нина по бузата, преди да влезе вътре.
Чейс го проследи с поглед, след което се обърна към Нина и срещна погледа й. Махна към чашата й.
— Сега на червено вино ли Нина? На коя чаша си вече? Шеста или седма?
— Не се опитвай да сменяш темата.
— Не си ми казала все още каква е темата.
— Знаеш много добре каква е! – Тя пристъпи към него. – През живота си не съм се чувствала толкова унизена! Не ме интересува какъв ти е проблемът със София, но поне можеше да се опиташ да се държиш любезно. Има десет годишни деца, които се държат по-зряло от теб! За Бога, Рене и съпругът на София са директори в АСН!
— Неизпълнителни – отбеляза саркастично Чейс.
Лицето ма Нина се сви от гняв.
— Имаш ли представа каква власт имат тези хора и колко нарани имиджа ми пред тях?
— О, сега вече стигнахме до същността на нещата – каза Чейс, като се облегна на парапета. – Това всъщност, те ядоса, нали? Ти си стоеше там и си пиеше шампанското с милиардери и бъдещи президенти и нейно шибано благородие, и изведнъж бе принудена да се сетиш – о, мамка му! Гаджето ми е просто някакъв си бивш войник, какъв срам! По-добре да го поставя на мястото му, иначе новите ми приятели ще си помислят, че приличам повече на него, отколкото на тях!
— Това… Съвсем не е така и ти го знаеш! – извика яростно Нина. – И какъв ти е проблемът със София? Откъде я познаваш?
— Не е твоя работа.
— О, според мен ти го направи моя работа.
Чейс рязко се отблъсна от парапета и лицето му се озова на няколко сантиметра от нейното. С допълнителната височина, добавена от токчетата на обувките, тя бе висока колкото него.
— Добре, значи искаш да узнаеш какъв е проблемът ми със София? Тя си мисли, че само защото се е родила в точното семейство, всички останали са по-нисши от нея. Но знаеш ли какво? – Лицето му придоби презрително изражение. – От нея не го приемам толкова навътре, защото тя винаги си е била такава, не знае как да се държи по-различно от това. Но от теб! Получаваш някакъв си там пост и малко повече пари и започваш да си бъбриш с разни политици и всякакви богаташчета, и внезапно решаваш, че си по-добра от мен и можеш да се отнасяш с мен като с боклук?
Нина се тресеше от ярост, устните й бяха стиснати здраво. В този миг…
Пляс!
— Майната ти, Еди – изфуча тя, врътна се на токчетата си и си тръгна наперено, като го остави със стичащо се по лицето му червено вино, което капеше по ризата и сакото му. Той си пое дълбоко въздух и избърса очите си. Шепата хора на палубата бързо отвърнаха погледи.
— Какво – каза той, като им се ухили широко и разкри дупката между предните си зъби. – Купонът не е купон, докато някои не отнесе питие в лицето си.
* * *
А точно това парти се провеждаше на яхта, която се намираше доста далеч от кейовете на Ню Йорк, и нито Нина, нито Чейс можеха просто да си повикат такси, което да ги откара до апартамента им. Вместо това се наложи да изчакат връщането на една от лодките, да изтърпят стоически докато тя лека-полека стигне до брега и едва тогава да вземат такси до Горен Ийст Сайд. Пътуването им отне приблизително четиридесет и пет минути, но им се стори безкрайно.
През цялото време никой от тях не обели нито дума.
~2~
— Ох!
Нина притисна глава към възглавницата си, отчаяно търсейки по-студено местенце, което да охлади пламналата й глава. Мъчеше я адско главоболие. Не откри нищо.