Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Щом ме видя, изтича към мен и ме обсипа с целувки.
— Страхотно изглеждаш — рекох след около трийсет секунди целуване и вдишване на аромата й. — Ти винаги изглеждаш страхотно, но тази вечер си изключителна. Неописуема.
— Благодаря! — каза игриво Графинята. — Радвам се, че все още си на това мнение, понеже току-що си премерих температурата и овулирам. Надявам се, че си готов, защото тежко ти се пише тая нощ, господинчо!
Хм-м-м… като всяка монета, и тази си имаше две страни. От една страна, доколко би се ядосала на мъжа си една овулираща жена? В смисъл — Графинята наистина искаше да си имаме още едно дете, та евентуално би пренебрегнала лошата вест в името на продължението на рода. От друга страна обаче, можеше така да се ядоса, че да си облече халата и да мине на юмручен бой. А след всичките целувки, с които ме беше заляла, всичката ми кръв се беше събрала в слабините ми.
Свлякох се на колене и започнах да душа по горния край на бедрата й като разгонен померанец. После рекох:
— Трябва да обсъдя нещо с теб.
А тя изхихика:
— Ами, дай да си легнем и там ще го обсъдим.
Премислих предложението й и реших, че леглото всъщност е доста безопасно място. Понеже Графинята не е чак толкова по-силна от мен; просто е специалист по намирането на слабите точки в защитата ми, така че леглото щеше да минимализира това й предимство.
Щом легнахме, аз успях да й се покатеря, да пъхна ръце под врата й и да я целуна силно, вдишвайки я до последната й молекула. В този миг толкова я обичах, че чак ми се струваше невъзможно.
Тя с нежни пръсти приглади косата ми назад:
— Какво има, бебчо? За какво беше дошъл Денис?
Ха сега де, накъде? По павирания път, или по черния, питах се, докато разглеждах краката й. И изведнъж ме осени мисълта: Защо изобщо трябва да й казвам? Ами, да! Просто ще платя на майка й за услугата! На това му викам вдъхновена идея! Поредният удар на Вълка! Сюзан има нужда от нова кола. Утре я завеждам да си я избере и по време на неангажиращия ни разговор й подхвърлям идеята за фалшивата клетвена декларация. „Е, Сюзан, знаеш ли колко готина изглеждаш в тоя открит спортен модел и, между другото, я се подпиши най-отдолу тук, където пише «подпис»… Какво означава Заклевам се под заплахата да бъда съдена за лъжесвидетелстване ли? Най-обикновен правен жаргон, нищо повече. Не си губи изобщо времето да го четеш. Подпиши само, пък ако някой ден те подведат под отговорност, тогава пак ще си поговорим.“ После щях да я закълна да си трае и щях да се моля да не се раздрънка пред Графинята.
Усмихнах се на апетитната Графиня и рекох:
— Нищо особено. Денис поема одиторството над „Стив Мадън“, та обсъдихме някои данни. Друго искам всъщност да ти кажа: това бебе го искам не по-малко от теб. Ти си най-страхотната майка на света, Над, и най-страхотната съпруга. Благодаря ти, че те има.
— О, адски си мил — рече размазано Графинята. — И аз те обичам. Хайде сладур, вземи ме.
Взех я.
Книга IV
Глава 30.
Нови попълнения
15 август, 1995 г.
(Девет месеца по-късно)
— Малко мръсно копеле! — пищеше раждащата Графиня, разчекната на родилната маса в еврейската болница на Лонг Айлънд. — Ти ме докара дотук, а сега си надрусан, точно когато се ражда синът ни! Само да стана от тая маса, дробовете ще ти откъсна!
Беше десет часа сутринта, може би единайсет? На кой му пука?
А аз бях изгубил съзнание, опрял лице в родилната маса посред една от контракциите на Графинята. Все още стоях на краката си, макар и превит на деветдесет градуса, с глава между подутите й крака, които бяха закачени на стремената.
И в този момент усетих, че някой ме бута.
— Добре ли си? — питаше ме доктор Бруно, но сякаш от милион километри разстояние.
Боже милостиви! Исках да му отговоря, но нямах капка сила. Куалудите ме бяха победили нея сутрин, макар че имах всички извинения да се надрусам. Нима раждането да не е едно крайно стресиращо събитие — както за жената, така и за мъжа? А си има неща, които жените понасят далеч по-леко от мъжете.
Три триместъра бяха минали от онази озарена от свещи вечер и Животът на богатите и дисфункционалните продължаваше с пълна сила. Сюзан запази тайната ни, а децата на леля Патриша отидоха в Швейцария и си поискаха наследството. Предполагам, че агент Коулмън е пикал газ, като е научил, понеже последното, което чух, е, че бил ходил една сутрин в дома на Кари Чодош, където я заплашил със затвор и с отнемане на сина й, ако откажела да им сътрудничи. Отчаяни думи на отчаян човек — казвах си. Кари, естествено, ми беше останала лоялна: буквално казала на агент Коулмън да върви да си го начука.