Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Е, и по-страшни работи съм чувал.
— Така ли? — не повярвах на ушите си. — Че как е възможно това?
Готвача махна с ръка да млъкна и добави:
— Случвало ми се е много по-лошо да закъсвам.
Тези му думи силно ме утешиха, макар да усещах, че главната му цел е да успокои разстроения ми мозък. Както и да е, играта започна и сега, половин час по-късно, бяхме вече минали през три цикъла неподправени алабалистики. Засега ясен победител не се очертаваше. Но с всеки нов рунд историите ни ставаха все по-хитри и по-непробиваеми. Все още търсехме решение на два основни проблема: първо, откъде Патриша е намерила първоначалните три милиона, с които е открила сметката? И второ, ако парите наистина са били нейни, защо никой не се е обадил на наследниците й? Патриша бе надживяна от две дъщери, и двете на трийсет и нещо години. И при липсата на някакво завещание в друг смисъл, те се явяваха законните й наследнички.
— Според мен проблемът се корени най-вече в нарушението на закона за износ на валута — каза Готвача. — Да приемем, ле Сорел си признае всичко; това означава федералните власти да възприемат позицията, че парите са пренесени в Швейцария на няколко различни дати. Какво следователно ни трябва? Документ, който да оборва тази теза — да доказва, че си дал всичките пари накуп на Патриша, докато е била в Съединените щати. Трябва ни клетвена декларация от някой, който физически е присъствал на предаването на парите на Патриша в САЩ. И щом правителството каже нещо друго, ние им тикваме под носа бумажката с думите „Ха сега да те видим, приятелче! И ние си имаме наши свидетели!“ — Помисли малко, после добави: — Но тая работа със завещанието продължава да не ми харесва. Отдалеч вони. Жалко, че Патриша не е още сред живите. Колко гот щеше да е да я пратим да каже няколко подбрани думички на федералните — бада-бийп бада-боп бада-бууп65 — нали ме разбираш? И край на всичко.
— Е, няма как да съживим Патриша — свих аз рамене, но сто на сто майката на Надин ще се съгласи да подпише клетвена декларация, че е присъствала, когато съм давал парите на Патриша в Съединените щати. Сюзан мрази властите, а аз през последните четири години се грижа адски добре за нея. А и няма какво да губи, нали така?
— Никак не би било лошо — кимна Готвача, — стига тя да е съгласна.
— Ще се навие — рекох самоуверено, но през същото време се питах каква ли ще е температурата на водата, е която Графинята ще ме лисне довечера. — Още утре ще говоря със Сюзан. Все пак първо трябва да го обсъдя с Графинята. Но дори да приемем, че това нещо е станало, въпросът със завещанието продължава да виси. Много съмнително е това, че не оставя никакви пари на децата си… — И изведнъж в мозъка ми забълбука една чудесна мисъл. — А защо не се обадим на децата й и да ги включим и тях в играта? Какво ще стане, ако ги накараме да отидат в Швейцария и да си поискат парите? За тях това ще е като печалба от тотото! Тогава мога да накарам Роланд да състави ново завещание, според което ми връщат всички пари, които съм заел на Патриша, но натрупаните по тях лихви остават в полза на децата й. Децата, значи, вземат парите и ги обявяват като наследство във Великобритания; ха да видим американското правителство как ще докаже, че парите са мои?
— А-а-а — рече Готвача с усмивка, — сега вече наистина разсъждаваш! Даже признавам, че ти си победител в играта. Успеем ли да подредим нещата по този начин, мисля, че ще се отървеш. А аз имам посестрима фирма в Лондон, която да уреди самите данъчни декларации на децата, което ще ни позволи да владеем нещата от начало до край. Ще си получиш обратно първоначалната инвестиция, децата ще получат неочаквана печалба от пет милиона долара, след което ще можем отново да заживеем спокойно!
Ухилих се и казах:
— На оня тип Коулмън ще му избие шибаната шайба, като научи, че децата на Патриша са отишли да си искат парите. Той вече сигурно усеща кръв по устните си.
— Точно така — рече Готвача.
Петнайсет минути по-късно открих Графинята, на която тепърва й предстоеше да скърби, в спалнята ни. Седеше до бюрото си, прелистваше някакъв каталог, а ако можех да съдя по външния й вид, търсеше не само дрехи. Имаше абсолютно разкошен вид. Косата й бе разресана безупречно, облякла бе миниатюрна шемизетка, чиято фина бяла коприна се стелеше по тялото й като утринна мъгла. На краката си имаше бели изрязани отпред обувки с остри високи токчета и секси каишки около глезените. И нищо друго. Беше намалила до минимум осветлението, а десетината свещи, които беше запалила, създаваха определено нежно оранжево зарево.
65
Мелодията, с която се открива второто ниво на първия свят на компютърната игра „Супер братя Марио“. — Б.пр.