В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Със сигурност не можем да се изкачим по водопада — обяви принц Уизаго. — Ако знаех, че ни предстои подобно изпитание, щях да доведа десетина или дузина от най-добрите си войници, притежаващи сериозен опит в планинарството. С тяхна помощ можеше и да успеем. Но не съм сигурен дали самият аз бих успял да се изкача, макар да съм от северен Деруйс, където отрасвахме с катеренето по хълмове. Не виждам как северняците биха се изкатерили на повече от петдесет фута. Би било ненужно захвърляне на живот. А ако стигнех върха на водопада, после какво? Бих ли могъл да намеря реликвата без Петимата от Ръката? Не мисля. Не, трябва да се изкачим образно по сипея — или да се откажем, тръгвайки обратно към дома.
— Да решим тогава — изрече Те Туахангата. — Не се плаша от тази стена. Но смятам, че принцът е прав за северняците. Предлагам да опитаме сипея.
— Аз също — съгласи се Уизаго. — Какво ще кажат Аркимм?
— Бих желал да чуя мнението на Ахтал — рече Фемандерак. — Можем ли да се изкатерим по сипея? На мен ми изглеждаше нестабилен и коварен. Какво ще каже брудуонецът?
Хал се обърна към спътника си.
— Можем ли да се изкатерим по каменистия склон?
Страховитият брудуонец изгледа с опитно око видимата част от сипея, сетне се обърна към сакатия.
— Трудно. Две стъпки нагоре, една надолу. Отнеме остатък от ден.
— Има още една причина да отбягвате водопада — неочаквано се обади Беладона. — Погледнете. Виждате ли перестите облаци? Предсказват времето. От юг се задава дъжд, казват те, ще завали до дванадесет часа. Може да ви завари преди да сте се изкачили и да ви събори на земята.
Маендрага се извъртя към дъщеря си.
— Ти изоставяш пътищата на мъдростта! Кой или какво ти е завъртяло главата? Как ще бъдат потвърдени като Избрани, освен ако не изберат правилно при Произвола? Трябва да преминат изпитанието.
— Трябва ли? — контрира Фемандерак, чиито подозрения към магьосника се завърнаха. — Заякчаваш намерението ни да избегнем този тест. От какво значение за нас е дали вярваш или не? А сърцето ми ми казва, че ти не ще видиш реликвата, която пазиш ревниво, освен ако не ни придружиш. И логиката те надвива! По случайност дойдохме от север, случайно открихме диреното от нас. Не е ли това произволността, която тестът ти трябваше да определи?
— Спорихме достатъчно дълго! — рече хауфутът. — Ще се изкачим обратно по сипея, без значение дали на пазителите се харесва или не. И ще потеглим сега.
С тези думи той опакова остатъка от обяда си и отново нахлузи раницата на гърба.
— Трябва да се отнася много сериозно към това — тихо рече Кърр, — щом като пожертва обяда си.
— Радостен съм, че не рискувахме да се изкатерим по водопада — каза Фемандерак. — Щях да бъда принуден да оставя арфата си.
Те Туахангата се намръщи, най-близката до усмивка мимика.
— Жизнерадостта прикрива истинските чувства. Странни хора сте вие, северняците! Ала пътуването ми с вас бе приятно, ще ви следвам до края.
— Тогава да вървим! — изръмжа Маендрага. — Не желая да бъда на открито, когато времето се развали.
Задачата започна лесно, макар прекосяването на потока да отне повече време, отколкото Лийт помнеше. Мина час, преди да достигнат дъното на сипея, където сърцето му се сви. Как можеше да е толкова непоносимо стръмно? Издигаше се нагоре и нагоре и докато го оглеждаха, събирайки сили, дребно камъче се търколи край тях и цамбурна в потока.
С увеличаваща се умора пътниците поеха нагоре. В началото се бяха втурнали право напред, но само след няколко минути много от тях едва си поемаха дъх. Краката на Лийт се тресяха, глезените го боляха от напрежението. Сетне започнаха да лъкатушат — всяко пресичане им отнемаше много време, а ги приближаваше с малко към целта. След непоносимо дълго време, Лийт погледна надолу, за да съзре, че са се издигнали само на няколкостотин фута над долината. Слънцето бе прекосило четвърт от хоризонта.
— Това не ми харесва! — разтревожено рече Кърр по време на една от честите им почивки. — Хауфутът е почти грохнал, а дори и аз, израснал на открито, все по-трудно намирам воля да продължа.
— За мен би било по-трудно да се върна назад — отговори Те Туахангата.