В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Туа е мотивиран от желанието да не се изложи — отбеляза принц Уизаго. — Аз съм движен от обичта към баща си. Препоръчвам всеки от нас да надникне дълбоко в душата си и подири нещото, което го кара да продължи. Каквото и да е, ще го срещнем отново само като покорим този сипей.
Насам и натам, насам и натам. Слънцето зад тях, груба горещина, издигаща се от сивия каменист склон. Крещящи в агония крака. Ахтал спира да помогне на хауфута. Хал ефикасно крачи нагоре. Отронили се камъни, блъскащи се в глезени, прасци, колене, търкалящи се все по-бързо, удрящи се в дървета стотици футове по-надолу. Раници, заплашващи да ги дръпнат назад и прекатурят. Никакви приказки, само накъсаният звук на измъчено дишане. Кърр залита и пада, ескейнчанката протяга ръка и го сграбчва. Не е останал дъх дори за благодарност. Само брудуонецът и — изненадващо — Беладона изглеждат незатруднени. Време за разплата за месеци злоупотреба на вече изтощени ресурси. Невъзможност да мислят отчетливо. Насам и натам. Маендрага се обръща и сочи — загрижено те се извръщат и поглеждат към южния хоризонт, където тъмно петно се простира сред небето, готвейки се да погълне слънцето. Дълбок, дълбок дъх, сетне отново нагоре по склона, разнообразните камъни, хрущящи под ботушите им. Насам и натам. Долу зад тях мъглата се събира в сенчестите долини, дими над дълбоките оврази, загръща стените на долината. Слънцето се спуска към планините. Сенките се удължават, протягайки се към мравеподобните фигурки върху скалата, поколебават се, сетне се нахвърлят отгоре им като изгладнели хищници. Слънцето докосва планински връх. Насам и натам, насам…
— Почти стигнахме! — някой отпред намира енергия да изкрещи.
Хленчейки от усилие, Лийт принуждава краката си да продължат, като сграбчва с ръце непокорните колене. Хауфутът е изцеден, Ахтал му помага. И тогава спират.
— Лийт! — виква принц Уизаго. — Това ли видя?
Там, вдясно и на около петдесет фута под тях, лежеше басейнът, който Лийт бе видял вчера. Сега бе тъмен и лишен от цвят, тъй като слънцето се бе гмурнало зад върха, разположен срещу пътниците. Различиха острова, размиващ се в сгъстяващия се здрач.
— Да, това — уморено отговори той.
— Не можем да продължим сега — твърдо рече Уизаго. — Ще ни отнеме време да достигнем въжето, а и никой от нас не е във форма да го прекоси. Ще нощуваме тук.
— Влажна и студена нощувка, боя се! — рече Маендрага. — Заплашителна нощ в ръцете на Джорам. Бурята наближава.
Сякаш повикани от думите му, капки започнаха да се ронят от оловното небе. Далеч на запад слънцето угасна под хоризонта и по долината на Нюм към тях се затъркаля мрак.
— Не можеш ли да създадеш илюзия, достатъчно солидна да ни заслони? — запита Лийт.
— А кой ще я поддържа, докато спя? — с известна грубост запита Маендрага. — Или намекваш, че трябва да остана буден цяла нощ?
— Татко! — рече тихо Беладона. — Вече нищо не можеш да сториш. Ето ни, първите пазители, съзрели свещеното езеро. Нека това те задоволи.
— Чувал съм прекалено много притеснителни неща за този басейн и околните планини, за да бъда доволен — изръмжа Маендрага.
Аркимм и спътниците им се спуснаха към брега на езерото и започнаха да дирят подслон. Вляво скалата се надигаше сред мрака, отдалечавайки се стръмно от водата, оголената скала просияваща с металически отблясък в гаснещата светлина. Там не можеха да се подслонят. Неприятната сива завеса на дъжда се спусна от юг.
— Ето! — викна Хал.
Сакатият бе открил издатина близо до брега на езерото, вдясно. Издатък от скала, издигаща се от склона, по който се бяха покатерили, изчезваща в мрака пред тях. Не беше нещо особено, но щеше да предложи известна защита срещу капките.
През дългата нощ се появи вятър, започнал да вие яростно около тях. Щом той затихнеше, дъждът се втурваше да окъпе приключенците, малцина от които успяха да заспят за повече от няколко мига. В неспокойния си сън Лийт се виждаше пленен под огромния водопад или търкалящ се надолу по сипея, хвърчащ към дъното, без надежда да спре. Будеше се сред рева на вятъра и дъжда.
— Не можеш ли да направиш някаква магия, която да ни запази от стихиите? — чу той Маендрага.
— Доста трудно. Едва успявам да си вържа връзките! — дойде умореният отговор на хауфута.
— Но не си ли водач? Не направи ли магия в дома ми? — в гласа се долавяше известна изненада.