В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Няма полза от тези мрачни мисли.
В ясния утринен въздух долината Нюм разкриваше истинската си красота. Планините бяха невъзможно високи, невъзможно стръмни. Не чак толкова високи като Гросберген, но изглеждаха по-масивни, по-заплашителни и потискащи, благодарение на стръмнината на туловищата си. Най-стръмните склонове представляваха оголени сиви скали, посочили небето, а по-полегатите можеха да се похвалят с плаха растителност, вкопчила се в плиткия слой пръст. На около три хиляди фута над дъното на долината гората свършваше — над леса кафеникави треви бяха наболи по раменете на планините. По-високо от това Лийт не можеше да види. От всяка страна се стичаха водопади, макар да не бяха толкова пълноводни, както преди два дни, крехката им красота само печелеше от това. Пред тях, в предната част на долината, два големи заснежени върха се извисяваха, долните склонове на десния бяха скрити зад скала, надигнала се от стената. В левия масив различаваше огромен белег, разсичащ го от върха почти до дъното на долината. Потърпи, потърпи… — рече си той, докато изчакваше снагата на другия връх да изникне.
Почти шестте месеца крачене из пустошта трябваше да е научило Лийт на търпение, ала той не спираше да се взира напред, протягайки врат в търсене на разлика.
— Какво търсиш? — запита го Беладона. Лийт я изслуша внимателно, но не откри намек или подбуда в гласа й.
— Смятам, че знаеш. Търся вода, падаща отвисоко.
— Толкова млад, а толкова сериозен — и тя се изсмя. Този път Лийт долови и нещо друго, но не се осмели да го проучва, с изключение на осъзнаването, че жена с такъв контрол върху гласа си трябва да е имала предвид точно това, което бе изрекла. Опита се да не се изчервява, макар да знаеше, че само се опитва да го разсее.
Внезапно, над хребета пред тях, той изскочи пред очите им — най-горният праг на водопад, който се лееше от скрит басейн, разположен между два огромни върха. Намираше се на около левга. Лийт си позволи облекчена въздишка.
— Това е, нали? — запита той Беладона, но бе по-скоро твърдение, отколкото въпрос.
Маендрага отговори вместо нея.
— Изглежда си разбрал нещо от думите ми или от някакво свое знание. Какво още знаеш?
— Нека продължим, докато изникне целият — храбро отговори младежът. — Искам да го видя.
Пейзажът атакуваше сетивата. В кристалния планински въздух склоновете изглежда се устръмняваха, върховете нарастваха, а водопадите трещяха и се пенеха, докато ушите не замолеха за милост. Гората не облекчаваше чувството им за незначителност. Огромните разперени борове, ели и букове се извисяваха над тях, обгръщайки ги в шумолене на листа и чирикане, дори планината не можеше да се мери с величието им. Долината на Нюм, обгърната от планините на Алмукантара, не бе място, където смъртните можеха да оцелеят лесно.
— Как живеете сред всичко това? — обърна се Лийт към Маендрага, същевременно размахвайки ръка наоколо.
— Човек се научава да го начупва на сегменти — отвърна магьосникът, интуитивно разбрал въпроса на Лийт. — От полза е, че магията ми помага да контролирам част от него, като например мъглата, инак бих намерил земята твърде мъчителна. Трябва да призная, че съм се чудел какво ли представлява остатъкът от света.
— Скучен — незабавно отговори Фемандерак. — Сравнен с това.
— Всичко би изглеждало такова, ако бъде сравнено с този водопад — добави принц Уизаго.
Говорейки, заобиколиха скалата, така че началото на долината се изправи пред тях. Двата върха приличаха на огромни стражи, бдящи над някаква тайна между себе си. От мястото, където билата им се срещаха, се спускаше водопад, привидно бликащ от самата скала — разтърсваща духа каскада, спускаща се от две хиляди фута височина, разделена на три прага, всеки от които по-голям от предишния.
— Красиво е — промълви Те Туахангата. — Сравнени с този, всички останали водопади са просто капещи струйки.
— Да, красиво е! — Лийт не можа да удържи мрачината от гласа си. — Красиво е и трябва да го изкатерим.
Аркимм и техните спътници обядваха близо до подножието на водопада — толкова близо, колкото можеха да се приближат, без да бъдат окъпани от капките. Вляво поточе ромолеше в тясна клисура, а над него се издигаше сипеят, по който бяха слезли. Ала сред пейзажа царуваше водопадът. Строполяваше се край тях от неназоваеми височини, а великанският му рев прикриваше факта, че всъщност носеше сравнително малко вода. Изпъвайки вратове, пътниците можаха да съзрат най-високия от трите прага. Лийт се съсредоточи върху плискащата вода и се опита да проследи пътя й по скалата. Водопадът се забиваше в каменен праг, отхвърчаше надолу, проблясвайки с диамантени искри, сетне отново се блъсваше в стената, за да се хвърли стремглаво в черния вир в основата на скалата.