В земята пламък се крие

— Нищо. Ако Аркимм намерят Стрелата без моята помощ, не ще се намеся.

— В такъв случай ще тръгнем надясно, нагоре по долината. Търся нещо.

Взря се прямо в пазителя, сетне реши да рискува с друго налучкване.

— Никога не си бил там, нали? Никой от вас не е бил.

— Не.

— Затова идвате с нас. Ако я открием, искате да я видите.

— Ако ти си прекарал целия си живот в служба на предмет, не би ли искал да го видиш?

Лийт се усмихна и последва още едно предчувствие.

— Много пъти си се усъмнявал в съществуването й, нали?

Маендрага се усмихна уморено.

— След смъртта на съпругата си, почти не съм вярвал. Трябва да я видя. Трябва да узная дали моят живот и още множество преди него са били изхабени.

— Значи смяташ, че зная къде е? — вече всички пътници внимателно следяха разговора.

— Не съм сигурен. Раздвоен съм. Част от мен иска да я откриеш — с нерационална надежда, защото тя е умело скрита, дори знанието за местонахождението на Стрелата не гарантира, че тя ще бъде твоя. Но друга част иска да остане скрита до събирането на Аркимм. Защо, защо не доведохте момичето?

— Трябва да е странно — отбеляза Лийт — да си Пазител на Стрелата. Никога да не я виждаш. Или да я видиш и да осъзнаеш целта си точно, когато тя вече е изпълнена. Не разбирам защо на Стрелата й е бил нужен Пазител.

— Бюрей не е искал да бъде намерена преждевременно. Той е бил ясновидец, разбира се, инак не би я скрил. Трябвало е да бъде намерена по времето на първата брудуонска инвазия преди хиляда години. Дошла експедиция, точно като вашата, само дето Петимата от Ръката били в пълен състав. Узнали от един мой предтеча местоположението на Стрелата, но не могли да я открият. Много е трудно. Така че брудуонците триумфирали. А сега вие идвате отново, точно както Бюрей е предрекъл. И ако се провалите…

— Трета група ще се появи след още хиляда години — довърши думите му Лийт. — А междувременно безчет животи ще угаснат, всички ще страдат заради провала на един или неколцина. Защо Най-възвишеният не си подбира по-внимателно представителите?

— Може би задачата не е по силите на никого от тях — тъжно каза Беладона.

— Никога няма да узнаем това, ако стоим тук — каза хауфутът. — Време е да продължим.

Долината отново се загърна с мъгла, впоследствие разпръсната от утринното слънце — Пазителите вече не се нуждаеха от заклинанието. Пара се извиваше от процепи и оврази по стените на долината, дали заради изпарение или от дълбоките вирове под многобройните водопади, Лийт не можеше да определи. Представи си малки къщурки, скътани в затулени долини, с весело запушили комини, изпълнени с весела гълчава — откри, че копнее за отдих от неспирните усилия, за усамотение и почивка, да бъде освободен от притискащите го очаквания. Не за пръв път в ума си се завърна в дните преди баща му да бъде пратен в Брудуо, времето преди появата на сияещите рицари.