В земята пламък се крие

— Хубава идея! — рече с известна горчивина Фемандерак. — Но не е зле да обясниш защо илюзиите на пазителите не са били достатъчна защита. Защо просто не е оставил Стрелата при вас?

Маендрага заговори с внезапна мрачина:

— Пазителите не са достатъчни за Стрелата. Бюрей е искал тя да бъде защитена както с физически, така и с вълшебни клопки. Осъзнал е, че повечето от овладелите магическите изкуства ще бъдат прекалено стари, за да пренебрегнат природните препятствия. Това било сторено, за да попречи на лакеите на Рушителя да намерят Стрелата и да се възползват от силата й. Така че я поставил на практически недостъпно място, както младежът предположи. В пещера на остров, насред езеро с ледни води, заключено между високи планини, достъпни единствено чрез изкатерването на водопад и прекосяването на въже над пропаст. Това е задачата, която ви предстои.

— А как да изберем правилния склон? — запита Уизаго.

Маендрага се взря в него с пронизителен поглед.

— Това е Произволът. Дори и пазителите не знаят.

— Какво? — девет гласа запитаха като един.

— Произвол. Най-силната възможна защита. Мрежата, уловила търсачите преди хиляда години.

— Разбирам — бавно произнесе Лийт. — Предполага се да познаем коя страна е правилната. Ако уцелим, значи сме Избраните на Най-възвишения.

— Да — каза Маендрага, усмихвайки се и обръщайки се към хауфута, когото смяташе за господар. — Добре си сторил, довеждайки подобен остър ум със себе си. Той е прав. Бюрей е преценил, че случайността може да постигне онова, което не ще е по силите на клопките. Никому не е казал правилния път до езерото, наместо това предоставяйки избор, така че Най-възвишеният да разполага с ефективен начин да отсява недостойните претенденти за Стрелата.