В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Да изкатерим това? — рече хауфутът. — Изморително е само да го гледам.
— Има ли си име? — обърна се Те Туахангата към Маендрага.
— Не. Всички останали водопади си имат названия. Не зная кой ги е наименувал. Вероятно някой от дедите ми. Но този, Бащата на всички, няма име. Това е Водопадът.
— Но басейнът над него си има име — бавно, предпазливо рече дъщеря му, сякаш се страхуваше, че ще издаде тайната. — Нарича се Джорам.
— Някой би ли обяснил какво общо има това с мисията ни? — запита Кърр с горчилка. — Всичко е много хубаво, макар че аз лично предпочитам малко по-тихо и спокойно местенце, обаче не виждам Стрела.
— Добре — каза Лийт. Бе настъпило времето да обясни и той се чувстваше леко посрамен, ясно съзнавайки риска от подигравки. Прочисти гърло и заговори. — Слушайте. Единственият начин да се достигне Кантара от север е през Мъглата и пустинята на Долината на хилядите огньове. Всички помним колко трудно бе това. Догадката ми е, че Бюрей и поставените от него Пазители не са взели под внимание възможността някой да се приближи към Стрелата от тази посока, така че не бяха поставили достатъчно клопки, както видяхме. Наместо това са очаквали пътниците да дойдат в долината Нюм от юг, от Немохайм — имало предостатъчно капани, които да се погрижат за идващите от тази посока. В крайна сметка се предполага, че във Фалта никой не разполага с магическо знание — тук Лийт не можа да се сдържи да не погледне косо към брат си. — Най-малко пазителите биха били уведомени, че някой се приближава. По този път щяхме да тръгнем ние, ако принц Уизаго не ни бе отвел в Кинекин. Може би нямаше да стигнем толкова далеч.
Така че ако капаните са съсредоточени на юг, за да предотвратят достъпа до долината, Стрелата би трябвало да се намира на север, в началото на долината.
Тук гатанката става важна:
Това е карта от думи, насочваща ни към местоположението на Стрелата. Предполагам, че ако Аркимм бе в пълен състав, пазителите щяха да ни доведат тук, да ни кажат да изкатерим водопада и да ни оставят сами да разгадаем останалото. Трябва да минем през въздуха, през водата и да открием пламъка в земята. Това би могло да означава всяко място. Но пазителите не са очаквали да се спуснем по сипея. Ала ние се спуснахме по него. А понеже бях пред вас, видях скривалището на Джугом Арк, само дето тогава не го осъзнах.
Маендрага сви устни.
— Това е щастлива случайност, ако изобщо е късмет. Чудя се дали Най-възвишеният не компенсира липсата на момичето.
Лийт продължи:
— Някой друг видя ли езерото, докато слизахме? Така си и мислех. Аз самият го зърнах само за мигове, намиращо се в басейн между два върха, с малък остров в средата. Водата се изливаше между върховете, за да изчезне в пропаст. Не можах да видя къде отива — той се обърна и погледна към водопада. — Вече мога. Този водопад източва езерото високо над нас. За да достигнем до острова в средата, където очаквам да открием пещера, трябва да се изкачим по склона край този водопад и да потърсим начин да прекосим водата. Предполагам ще трябва внимателно да изберем от коя страна на водопада да се изкачим, тъй като една от тях ще бъде невъзможна за преодоляване. Затова предната мисия за Стрелата се е провалила, нали? — той се обърна към чародея и дъщеря му.
— Да, заради това — потвърди Маендрага.
— Избрали са погрешния склон — и или са се отказали, или са паднали. Ала другият склон, онзи, който не са избрали, ще ни отведе до Джугом Арк.
— Но откъде знаеш това? — запита удивено Фемандерак.
— Слизайки по сипея, видях и нещо друго. Над пролуката, където водата напускаше езерото, се издигаше тънка, проблясваща жица. Известно време се чудих за нея. Но сега си мисля, че тя предоставя достъп до скрита лодка от правилния склон.
— Въже? — рече Уизаго. — Но какво пречи приключенецът просто да заобиколи езерото и да вземе лодката?
— Не зная — рече Лийт. — Не съм мислил за това.
— На брега на езерото има непреодолима скала — рече Маендрага. — Поне така ни казваха. Бюрей преценил, че е по-лесно да се използва въжето.