Съдбовният кораб [bg]

— Ще ми се да знаех къде са корабите ни или поне колко все още са в изправност. Подозирам, че калсидците ги примамиха надалеч. Те побягнаха, а ние ги подгонихме нанякъде, където вероятно ни е причаквала много по-голяма сила, за да ни унищожи. Как можахме да сме толкова глупави?

— Ние сме търговци, а не воини — отвърна Рейн. — Най-голямата ни сила е и най-голямата ни слабост. Всичко, което знаем, е как да преговаряме, а нашите врагове не се интересуват от подобно нещо.

Граг издаде звук — нещо средно между въздишка и стон.

— Трябваше да съм на борда на Офелия онзи ден. Трябваше да тръгна с тях. Страшна мъка е да чакам и да се надявам, без да знам какво се е случило с баща ми и кораба ни.

Рейн мълчеше. Знаеше много добре как острието на несигурността белязваше душата на човек. Нямаше да обижда Граг, като му казва, че знае как се чувства. Болката на всеки човек беше индивидуална. Вместо това предложи:

— И двамата сме будни. Можем направо да ставаме. Нека идем да говорим в кухнята, за да не събудим Силдин.

— Силдин е буден — тихо рече момчето и се надигна. — Взех решение. Днес ще дойда с вас. Ще се бия.

— Не — припряно му забрани Рейн, след което се овладя. — Не мисля, че това е разумно, Силдин. Твоята позиция е необичайна. Ти може би си единственият останал наследник на семейното си име. Не бива да рискуваш живота си.

— Би имало риск, ако се скрия страхливо тук и не направя нищо — горчиво отвърна Силдин. — Рейн. Моля те. Когато съм с майка ми и баба ми, макар да го правят с добро, те ме карат да се чувствам… млад. Как се предполага да се науча да бъда мъж, ако никога не съм сред мъже? Имам нужда да дойда с вас днес.

— Силдин, ако дойдеш с нас, може и да не пораснеш, за да станеш мъж — предупреди го Граг. — Остани тук. Защити майка си и баба си. Така ще допринесеш най-много за Бингтаун. А и това е твой дълг.

— Не се дръж снизходително с мен — остро му отвърна момчето. — Ако боевете достигнат тази къща, всички ще бъдем покосени, защото, за да стигне битката дотук, означава всички вие да сте мъртви. Идвам с вас. Знам, че смятате, че само ще ви се пречкам и че ще трябва през цялото време да ме пазите, но няма да е така. Обещавам ви.

Граг пое дъх, за да възрази, но Рейн прекъсна и двамата.