![Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/7/0/sdbovniyat-korab-bg-download.jpg)
Съдбовният кораб [bg]
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Сага за живите кораби #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-84-4
- Переводчик: Катрин Якимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:
Тишината се точеше заедно с ромолящата вода. Нещо бавно се надигаше в дебрите на кораба, като отрова, изпълваща шипестата змийска грива. Когато заговори обаче, от нея се разля горчивина като от спукана гнойна рана.
— Подходящ момент за такова предложение, Уинтроу Вестрит. Много подходящ момент.
Тя го повали със замах, както дракон прогонва досадна врана. Двукракият се строполи по гръб на палубата ѝ. Няколко капки кръв от ноздрите му се стекоха и паднаха върху дъските ѝ. Макар драцената да изкрещя в протест, дъските ѝ попиха червената субстанция и го приеха в нея.
Глава шестнадесета
Сделката на Тинтаглия
Рейн пое дълбок, накъсан дъх и отвори очите си в мрака. Беше сънувал драцената, пленена в ковчега си. Сънят все още караше сърцето му да бумти, а тялото му да се поти. Лежеше неподвижно, задъхан и проклинащ създанието и спомените, които му бе оставило. Трябваше да се опита да заспи отново. Скоро щеше да дойде неговата смяна и щеше да съжалява за изгубения заради кошмара сън. Затаи дъх и се заслуша в силното хъркане на Граг и по-тихото дишане на Силдин. Той се замята неспокойно в опит да намери по-удобна позиция сред потните чаршафи. Беше благодарен, че разполага с цяло легло за себе си — много от другите ги споделяха. През последните няколко дни имението Тенира беше залято от хора, така че сега приютяваше представителна група от населението на Бингтаун.
Новоизлюпеният съюз между Стари и Нови Търговци, роби и народа на Трите кораба почти бе умрял в зародиш. Същата група, която се беше събрала около масата на Тенира, заедно с няколко допълнения от представителите на Новите Търговци, дръзко се бе появила в имението Рестарт и бе настояла да влезе. Шпионите им вече бяха видели как оставащите представители на бингтаунския Съвет влизат вътре. Част от по-буйните последователи на Род също се бяха събрали. Рейн се чудеше дали не са си заврели главата в торбата. Серила обаче бе изглеждала спокойна, когато дойде на входа. Род Каерн стоеше и се мръщеше току зад лявото ѝ рамо. Въпреки въсенето му и промърморените оплаквания, съветничката благосклонно ги бе поканила да влязат и да се присъединят към „неформалната дискусия на ситуацията в Бингтаун“. Докато се събираха неспокойно около масата за преговори обаче, от града под тях зазвучаха тръби и сигнални камбани. Рейн се бе стреснал да не би да става въпрос за някаква измама, докато всички се изсипваха навън. Един покривен пазач им бе изкрещял, че към Бингтаун се приближава флотилия от калсидски кораби. Род Каерн бе извадил острие и бе започнал да крещи, че Новите Търговци са нахълтали на тази среща с надеждата да премахнат всички оставащи законни водачи на Бингтаун наведнъж, докато калсидските им съюзници подемаха атаката си. Като бесни кучета, той и поддръжниците му се бяха нахвърлили върху пратениците на Новите Търговци. Изведнъж наизскачаха ножове, които всички бяха обещали да не носят.
Първата кръв от калсидската атака бе пролята именно там — на прага на имението Рестарт. В тяхна защита, представителите на Търговския Съвет се бяха опълчили на Род и бяха възпрели него и сподвижниците му да не избият пратениците на Трите кораба, Татуираните и Новите Търговци. Срещата бе разпусната, тъй като хората избягаха от лудостта на Род и се пръснаха да защитават собствените си къщи и семейства от нашествениците. Това беше преди три дни.
Калсидците бяха пристигнали многобройни като риби, плодящи се на брега. Ветроходни кораби и гребни галери превзеха пристанището и заляха плажовете и кейовете с воини. Тяхната мощ бе надвила дезорганизираните жители на Бингтаун и те бяха пленили Кендри. Награден екипаж го бе извел от пристанището. Корабът не отиде доброволно и се мяташе и дърпаше, докато малките лодки, направлявани от калсидски моряци, го теглеха навън. Рейн не знаеше нищо друго за съдбата на кораба или екипажа му. Зачуди се дали калсидците можеха да го принудят да ги заведе нагоре по реката до Трехог. Бяха ли пощадили живота на семейния му екипаж, за да ги използват като заложници срещу живия кораб?
Калсидците държаха пристанището и околните сгради, сграбчили сърцето на Бингтаун в алчните си ръце. С всеки изминал ден настъпваха все по-навътре в сушата, като систематично грабеха, а после разрушаваха всичко, което не можеха да задигнат. Рейн никога не бе виждал подобна разруха. Оставяха някои основни постройки — складове, в които да съхраняват плячката си, и защитни каменни сгради непокътнати, но сриваха до основи всичко останало. Стари Търговци, Нови Търговци, рибари, амбулантни търговци, курви или роби — за калсидците нямаше никакво значение. Те убиваха и грабеха без изключение. Дългата редица от къщи на Трите кораба гореше, малките им риболовни лодки бяха унищожени, а хората бяха убити или прогонени да търсят подслон при съседите си. Калсидците не показваха никакво желание да преговарят. За предаване не можеше да става и дума. Пленниците бяха оковавани във вериги и държани в един от ветроходните кораби, за да бъдат отведени към нов, робски живот в Калсид. Дори нашествениците да бяха имали съюзници сред бингтаунските жители, не ги пощадиха. Никой не бе неприкосновен за тяхното унищожение.