Гаснещ зрак [bg]

— Змия расте от ръката ѝ, нали? Тя е онази на гоблена.

Но азатанаят поклати глава.

— И да, и не. Бягащите псета ще ти говорят за тяхната богиня на земята. Наричат я Бърн и твърдят, че тя спи вечен сън. В сънищата си тя прави света на хората. Но Орал Етил стои наблизо, понякога до Спящата богиня, понякога прегражда пътя към нея. Тя е ревнива към Бърн и краде топлината от нея. Всяко огнище, всяко облизване на пламък е откраднато. Змията е огън и кръв. Живот, ако предпочиташ. И да, в сърцевината си тя е сила на унищожение.

— Вие азатанаите си играете на богове.

— Да. Някои от нас да. Силата е изкусителна.

— Дори Бягащите псета заслужават нещо по-добро. Тази Бърн също ли е азатанай?

— Не мога дори да кажа дали Бърн съществува, историко. Вярата в нея съществува, и това стига. Тя ще напътства вярващите и ще придава форма на техния свят. Трябва да се опреш на практичното, Райз Херат. Мотивациите са само призраци и смисълът им върви по дирята на всяко деяние, угаждаш му с тях, както ти е удобно. — Гризин Фарл се взря в историка. — Това, което избираш да правиш, може, без усилие, да бъде видяно като измяна. Въпреки че би могъл да го наречеш най-чистия въобразим акт на почтеност.

Райз Херат усети как кръвта кипна във вътрешностите му, смрази крайниците му.

— Обвиняваш ли ме в нещо, азатанай?

Гризин Фарл повдигна вежди.

— Ни най-малко. Просто оспорвам валидността на твоята роля в живота. Историкът ще направи дисекция на събития, ще изброи счетоводния списък на деяния и ще потърси смисъла от измислени мотиви. Включиш ли угодата, виждам колко познат е за теб вкусът ѝ.

— Майка Тъма е също толкова богиня, колкото и тази Олар Етил — каза Райз Херат. — Магия в кръвта. Там, на трона, очите ѝ са затворени. Би могла да спи. Би могла да е мъртва. Все пак, през змийски очи вижда света. А както са ми казвали, вкусът на кръвта е изкусителен. Какво е направил Драконъс?

— На вашата господарка ли? Ами, направил я е богиня. Наричаш ли това любов? Между любовници почитанието е с резки очертания. От всяка прегръдка, колкото и да е разгорещена, нещо кърви. Жената зад теб в сънищата ти, тя ти мисли зло. Или, в следващия дъх, благослов и откровение. Възможностите са безкрайни, докато не се обърнеш.

Чудо беше, помисли Райз Херат, че никой все още не беше убил този азатанай, толкова отчайващо и дразнещо бе разговарянето с него. Помисли си, че да се озовеш срещу майстор фехтовач ще е до голяма степен същото, всяка атака предвидена, всеки ход — контриран без усилие, и също като майстора фехтовач, Гризин Фарл не бързаше да нанесе фаталната рана. Погледна намръщено азатаная.