Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Но дупката в строя на заобикалящите Господаря пазачи вече нямаше – хобитът видя, че Сандело е поел командването на стражата и че нещо им нарежда. Сега:верния гърбав ще подкрепи господина си и те двамата ще отминат засадата, като оставят на другите воини да довършат работата....

И пръв това разбра Дребосъка.

- Остриета вън, Торин! – загърмя той, рипна и с един скок се метна надолу, като с непостижима ловкост се увърташе от мечовете, скачаше от камък на камък, устремен натам, където още се бавеха скупчените около предводителя си воини на Олмер. Мечът и дагото на Дребосъка бяха извадени и готови за бой.

След Дребосъка със страховит боен вик се хвърли и Торин и слънцето ярко засия на лезвието на неговата не знаеща пощада секира. Пътьом той посече с едно движение опиталия се да му прегради пътя истерлинг продължи и по-нататък, по-нататък надолу, с цялата тежест на закованото си в несъкрушима броня тяло да пробие стената около Господаря, да катурне и самия него, вече ранения, да го доубие, да го довърши! А там – да става каквото ще.

„Смърт – с неочаквана яснота разбра Фолко, – смърт ни чака... Тогава тъй да бъде...“

Той съзнаваше, че това е края. Оставаше му само да направи крачка надолу, след приятелите си, но сега това беше свръх силите му. И като да бе просто зрител в небивал спектакъл, той наблюдаваше как Дребосъка отхвърли един объркан воин, как Торин помете друг и за един миг джуджетата се оказаха точно пред шепата телохранители на Господаря, като всички останали врагове бяха останали зад гърбовете им.

И тогава напред излезе Сандело.

Кратък проблясък на дългия му меч – и пробивът на Дребосъка бе спрян, подобно на това, как излизащият от речното дъно могъщ камък спира засилените от пролетните потоци ледове.

На помощ на приятеля си се притече Торин, блесна секирата – срещу нея се издигна мечът на Гърбавия, отразявайки удара. Като че опомнили се, събудили се от сън, от всички страни налетяха ангмарци, истерлинги, орки... Миговете бяха изпуснати, отне ги Сандело, който не отстъпи дори крачка.

Обръщайки се, скачаха надолу от издатините воините на Олмер, но за късмет нито един от тях не стигна до хобита. Помагайки на приятелите си, той пусна една стрела, втора, но вече беше късно. В луд галоп се отдалечаваше изправилият се в седлото и прикрит от своите хора Господар, отиваше си жив, само ранен, а Сандело оставаше и вече не се отбраняваше, а нападаше, все повече ускорявайки и без това въртящото се като спици на шеметно летяща карета острие. Още един орк падна със стрелата на хобита в тила си. Дребосъка и Торин отново, рамо до рамо, притиснаха Гърбавия. Разбираха, че още един миг и ще им се наложи да се бият двамата срещу двайсет. Трябваше да се измъкват от обкръжението и джуджетата атакуваха отчаяно, влагайки всичките си сили и умения, като закриваха Сандело за свой лош късмет от стрелата на хобита със собствените си гърбове...