Драконите на сломеното слънце [bg]

— Само един е — обади се спокойно рицарят, сякаш срещата с грифон беше нещо съвсем обикновено за него. — Поне засега. И никаква следа от елфа.

— Странно — каза Палин, като се оглеждаше. — Чудя се къде ли изчезна? Въобще не е в негов стил.

Грифонът размаха криле и обърна глава, търсейки ездачите си. Вятърът, който предизвикваше, се превърна във вихрушка, разгони утринната мъгла и заогъва клоните на дърветата. Почакаха още малко, но друг грифон така и не се появяваше.

— Изглежда ще бъде само този, сър — обади се Джерард, като се стараеше в гласа му да не звучи облекчение. — Вие с кендера се качвайте. Ще се видим по-късно. Не се тревожете за мен. Все някак ще се измъкна от Квалинести. Все още разполагам с коня си…

— Глупости — пресече го рязко Палин, раздразнен от промяната в плана. — Грифонът може да носи и трима ни. Кендерът не се брои.

— Броя се и още как! — заяви докачено Тасълхоф.

— Сър, наистина нямам нищо против — започна Джерард.

В дънера на дървото до него се заби стрела. Друга профуча досами ухото му. Рицарят се хвърли на земята, като по пътя сграбчи кендера и го повлече след себе си.

— Сър, прикрийте се! — изкрещя към магьосника.

— Елфи-бунтовници — каза Палин, като надничаше през сенките. — Забелязали са черната ти броня. Спрете, ние сме приятели! — извика на елфически и размаха ръка.

Поредната стрела профуча и прониза ръкава на робата му. Той се втренчи в дупката разгневено и удивено. Джерард скочи към магьосника, сграбчи го и го дръпна зад ствола на един голям дъб.

— Това не са елфи, сър! — каза той и мрачно посочи една от стрелите. Върхът й бе стоманен и завършваше с черни пера. — А Рицари на Нерака!

— Ти също — отбеляза Палин, като хвърли поглед към нагръдника на рицаря, където се забелязваше изображението на черепа и лилията. — Или поне така би следвало да разсъждават те.

— О, съвсем наясно са — отвърна ядосано Джерард. — Онзи елф така и не се завърна. Предадени сме.

— Невъзможно… — започна магьосникът.

— Виждам ги! — изкрещя кендерът и посочи напред. — Ето там, в онези храсти. Носят черни брони.

— Имаш остро зрение — призна против волята си рицарят. Самият той не виждаше почти нищо в мъглата и ранните утринни сенки.

— Не можем да останем тук. Трябва да се доберем до грифона! — заяви Палин и се изправи.

Джерард го дръпна назад.

— Стрелците на Нерака рядко пропускат, сър. Няма да стигнете до него жив!

— Може би си прав — съгласи се магьосникът, като мислеше усилено. — И все пак не улучват за трети път. Ако сме предадени, значи знаят, че носим артефакта! Ето за какво са ни причакали. Искат да ни заловят живи и да ни разпитат. — Той стисна силно ръката на Джерард. Жестоко изкривените му пръсти болезнено впиха плетената ризница в плътта на рицаря. — Няма да им дам устройството. И няма да се дам жив! Не и този път! Чуваш ли? Няма!