![Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/6/prokobata-na-gospodarya-gad-bg-download.jpg)
Прокобата на Господаря Гад [bg]
- Автор: Дональдсон Стивен Ридер
- Серия: Първите Хроники на Томас Ковенант Неверника #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-412-3
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
Вървеше сякаш се ослушваше за шума на започваща лавина.
По някое време откри промяна наоколо. Пътят продължаваше навътре почти хоризонтално, водата обаче падаше в недрата. Течението на реката се превръщаше във водопад. Тътенът отслабваше постепенно с изчезването на водата в бездната.
Влагата намаляваше и не поглъщаше толкова много от светлината, поддържана от Биринер. По-ясно личеше плътността на каменната стена. Когато Томас стъпеше по-тежко, твърдостта на пътя под краката му го разтърсваше от петата до гръбнака.
Пещерата около него би приличала на тунел, ако не беше пропастта отляво. Бореше се със смътните си страхове, съсредоточен в следващата крачка и пламъка. Реката се спускаше безпомощно и тътенът й стихваше подобно на пръсти, драскащи напразно да се хванат за нещо. Скоро започна да чува шумовете от движението на отряда. Озърна се да погледне отвора към ждрелото, но пътят или завиваше постепенно, или беше прекалено далече. И зад него нямаше нищо освен същата нощна тъма.
Още някакво усещане се прокрадваше в чернилката. Томас се взираше пред себе си, стараеше се да проумее какво долавяха сетивата му. Никой не продумваше — отрядът се вкопчваше в мълчанието от страх, че и стените могат да чуват.
След малко Биринер спря. Томас, Лид и Владетелите побързаха да отидат при стария хайрбранд. При него стоеше Терел.
— Пред нас е Мостът на леговищата — каза стражът. — Корик го наблюдава. Има пазачи.
Говореше тихо, но след дългата тишина сякаш нехаеше за опасността.
— Опасявах се от това — прошепна Протал. — Можем ли да се промъкнем близо до тях?
— Сенките от скалната светлина са плътни. Пазачите стоят на самия мост. Можем да ги доближим на изстрел с лък.
Морам повика едва чуто Куаан, а Протал попита:
— Колко са пазачите?
— Двама.
— Само двама ли?
Стражът вдигна рамене.
— И толкова стигат. Няма друг път към леговищата.
Но Протал издиша беззвучно:
— Само двама…
Май се чудеше каква опасност още не може да съзре.
Докато Върховният владетел умуваше, Морам говореше бързо на Куаан. Предводителят веднага се обърна към Ратниците и двама от тях отидоха при Терел, като опъваха тетивите на лъковете си. И двамата бяха високи и стройни жители на дървеното поселище. На слабата светлина ръцете им не изглеждаха достатъчно яки да огънат жилавото дърво на оръжията.
Протал се колебаеше, но накрая отхвърли опасенията и кимна на Терел. Стражът тутакси поведе двамата Ратници в разредения мрак пред отряда.
Протал прошепна неспокойно на останалите:
— Бъдете разумни. Ще рискувате само по моя заповед. Сърцето ми предусеща заплаха… странна опасност, назована в Знанието на Кевин… но сега не мога да си я спомня. Ах, тази памет! Точно това знание е толкова откъснато от всичко, което сме научили след Оскверняването… Всички мислете какво правите. И внимавайте всеки миг.
Той тръгна напред бавно до Биринер, отрядът го последва.
Ставаше все по-светло — оранжево-червено, мътно сияние от скалите, каквото Томас бе видял при срещата си с Лигоча в Кайрил Трендор. След малко всички се увериха, че пещерата завива рязко надясно, а издигащият се таван подсказваше, че се извива във висок купол зад завоя.
Преди да изминат половината разстояние до завоя, Корик се върна при тях, за да ги заведе на безопасно място. Посочи им Терел и двамата Ратници — те се бяха покатерили донякъде по дясната стена и се прикриваха на издатина до самия завой.
Корел вървеше близо до пропастта на реката и стигна до отвесна стена. Бездната като че изчезваше, погълната от скалата, заради която пътят се отклоняваше вдясно. Но и тази скала, и пропастта бяха осветени. Всъщност нямаше цяла стена, а огромен камък пред входа на гигантска кухина. Терел бе избрал място, откъдето Ратниците можеха да стрелят с лъковете си над камъка.