![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
Лони отвори широко очи, като чу името си. Беше възрастен мъж с прошарена коса и черна фланелка. Същото лице, беше се върнал.
— Чуваш ли ме, Ансил?
Нито едно мускулче не помръдна на лицето на Лони.
— Не се казваш Лони, знаеш го. Ти си Ансил, Ансил Хъбард, брат на Сет. Ансил, какво стана със Силвестър Риндс?
Макар да беше ужасен, Лони не трепна. Усети мириса на уиски, помнеше го от предишната вечер.
— Какво се случи със Силвестър Риндс? Бил си на осем години, Ансил. Какво се случи със Силвестър Риндс?
Лони отвори очи и пое дълбоко въздух. За секунда загуби съзнание, после ръцете му трепнаха и той отвори очи. Непознатия го нямаше.
Лони повика медицинската сестра.
38
Осем години поред съдия Атли и госпожа Атли не бяха пропускали неделната служба в Първа презвитерианска църква. Петдесет и две поредни недели в продължение на осем години. Грипен вирус прекъсна поредицата. Жена му почина, съдията изгуби почва под краката си и дори пропускаше едно–две посещения годишно. Но не често. Беше такава ключова личност в паството, че отсъствието му винаги се забелязваше. Не се появи на църква в неделята преди процеса и когато Джейк осъзна това, мислите му започнаха да блуждаят по време на проповедта. Дали старецът не беше болен? Да не вземат да отложат процеса? Как ще се отрази на стратегията му? Десетки въпроси без отговор.
След църква Джейк и момичетата му се върнаха в Хокът Хаус, където Уили приготвяше брънч на задната веранда. Настоя да бъде домакин на новите собственици, твърдеше, че иска да се запознае с Хана и да я разведе из къщата. Строго секретно, разбира се. Джейк и Карла предпочитаха засега да не замесват дъщеря си, но трудно потискаха вълнението си. Хана обеща да пази тази доста важна тайна. След обиколката, по време на която тя колебливо избра новата си стая, се настаниха в края на масата от дебели дъски на верандата. Поднесоха им пържени филийки и бъркани яйца.
Уили отмести разговора от къщата и го насочи към процеса. С лекота отново се превърна в журналист, подхвана отдалече и внимателно почна да задава въпроси по деликатната тема. Карла на два пъти стрелна Джейк с предупредителен поглед и той усети какво става. Когато Уили попита дали да очакват нови доказателства за интимна връзка между Сет Хъбард и Лети Ланг, Джейк учтиво заяви, че не може да отговори. Получи се малко неловко, защото Джейк се умълча, а домакинът им продължаваше да бърбори за слухове, които се опитваше да провери. Вярно ли било, че са предложили на Лети да си поделят парите и да сключат споразумение? Джейк отговори категорично, че не може да коментира. Имаше толкова много клюки. Когато Уили отново постави въпрос относно евентуална интимна връзка, Карла се намеси:
— Моля те, Уили, присъства седемгодишно дете.
— Да, извинете.
Хана попиваше всяка дума.
След един час Джейк погледна часовника си и каза, че трябва да отива в кантората. Очертаваха се дълъг следобед и дълга нощ. Уили наля още кафе, докато двамата му благодаряха и оставяха салфетките си върху масата. Учтивото сбогуване им отне петнайсет минути. Докато се отдалечаваха с колата, Хана заяви:
— Новата къща ми харесва. Кога ще се нанесем?
— Скоро, миличка — отговори Карла.
— А къде ще живее господин Уили?
— О, той има още няколко къщи — отговори Джейк. — Не се тревожи за него.
— Много мил човек.
— Да, такъв е — рече Карла.
Лушън влезе след полицая в стаята, където Лони седеше в очакване, а до него като страж стърчеше набита медицинска сестра. Жената не се усмихваше и, изглежда, нахълтването я дразнеше. Един от лекарите неохотно беше отстъпил пред молбата да зададат на болния няколко въпроса. Състоянието на Лони се беше пооправило през нощта и той се чувстваше по-добре, но лекарите и сестрите продължаваха да го пазят. И бездруго не обичаха адвокати.
— За този човек ти говорих, Лони — каза полицаят, без дори да понечи да представи новодошлия.
Облечен с черния си костюм, Лушън седна до краката на Лони и се усмихна престорено.
— Господин Кларк, казвам се Лушън Уилбанкс и работя за адвокат в Клантън, щата Мисисипи — съобщи той.
Лони беше виждал това лице преди, нали така? То му се явяваше и изчезваше посред нощ като привидение.
— Приятно ми е да се запознаем — отговори Лони, сякаш още не беше на себе си, но всъщност съзнанието му беше учудващо бистро.