Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Първия лорд [bg]
Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Първия лорд [bg]

Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на много години той преживя безброй изпитания и позна триумфа на човек, чието майсторство не може да бъде удържано. Сражавайки се със заклети врагове, създавайки нови съюзи, сблъсквайки се с корупция в своята земя, Гай Октавиан се превърна в легендарен воин и законен Първи лорд на Алера. Но сега жестокият, безмилостен ворд настъпва и Гай с легионите си трябва да се изправи срещу него в долината Калдерон. Тази конфронтация ще го накара да използва целия си интелект, изобретателност и ярост, за да спаси своя свят от вечен мрак.
1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 ... 267
Перейти на страницу:

Амара се насочи към ниската вишка за наблюдение, издигната върху стената вместо истинска кула, и бързо се качи горе.

— Просто казвам, че това е нещо, което човек не може да вземе прекалено сериозно — казваше Върховен лорд Рива.

Доста набитият лорд Рива изглеждаше малко неуместно в легионерска лорика, най-накрая направена както трябва.

— Кървави врани, човече — изръмжа той. — Вие сте построил отбранителна крепост в собствения ми двор!

— И добре, че го направих — меко каза Бърнард през скованата си челюст.

Лорд Рива се намръщи и каза:

— Аз дори не съм те назначавал. Секстус го направи, досадният стар хитрец.

— Аха — съгласи се Бърнард. — И добре, че го направи.

Рива му хвърли строг поглед, който бързо омекна, когато въздъхна раздразнено.

— Добре. Опитахте се да ни предупредите за ворда, нали?

— Всички се опитваме да правим възможно най-доброто за Империята и нашия народ, сър — каза Бърнард. Той се обърна и се усмихна на Амара, която се присъедини към тях. — Милейди.

Тя се усмихна и леко докосна ръката му.

— Не трябва ли да разискваме бойни позиции?

— Врагът все още не е тук — каза Бърнард със спокоен тон. — Мъжете стоят наоколо с мечове в ръце от няколко часа, изнервени са, уморени и започват да се чудят защо някакъв глупак е дал заповед без причина.

Той трепна и докосна брадичка с върховете на пръстите си, сякаш усилията от толкова много думи му причиняваха болка.

— Чакането не вреди. Моля да ме извините.

Бърнард се обърна и тръгна надолу по стената към възрастен мъж в легионерска броня и шлем на центурион, панталоните му бяха украсени не с една, а с две алени ленти на Ордена на лъва. Той измърмори няколко думи и старият центурион Джиралди, излязъл в пенсия и отново облякъл бронята си, кимна спокойно и започна да изпраща куриери.

— Графиньо — поздрави я Рива, — когато лорд издигне голяма крепост в земите на своя лорд, това не може да не предизвика подозрение. Знаете какво се случи на Седемте хълма. Мисля, че реакцията ми е разбираема.

— При повечето обстоятелства щяхте да сте прав, ваша светлост. Но предвид нашата ситуация, бих казала, че това е нещо, което можем да обсъдим, когато всичко приключи. Можем дори да организираме официално изслушване. При условие, че всички оцелеем.

Рива изсумтя кисело, но призна аргумента й с кимване. После се взря на югозапад и погледът му проследи пътя, водещ към Рива.

— Моят град е превзет. Моите хора бягат, за да спасят живота си, умират. От глад.

Той погледна доспехите си, меча на колана си и внимателно го докосна. Когато заговори отново, гласът му звучеше много уморен:

— Всичко, което някога съм искал за моите земи, е справедливост, просперитет и мир. Аз не съм толкова войник, колкото строител, графиньо. Бях толкова доволен от това колко много хора идват в тези земи, за да търгуват, и колко добро вие и съпругът ви сте направили за Калдерон. Увеличаване на обема на търговията. Установяване на мирни отношения с маратите.

Той я погледна спокойно.

— Предположих, че спестявате парите, останали след плащането на данъците. Или може би ги инвестирате.

— О, инвестирахме ги, милорд — каза Амара с лека усмивка. — За такова утро.

Рива стисна устни и кимна.

— Предполагам, че трудно мога да споря с това. Как направихте всичко това? Как успяхте да запазите всичко в тайна?

— Стените? — Амара сви рамене. — Повечето хора, преминаващи през долината, никога не напускат настилката на пътя. Всичко, което е извън полезрението им, е лесно да се скрие. За стените, доколкото знам, по-голямата част от работата се състои в подготовката на почвата. Събиране на подходящ камък и така нататък. След като веднъж се направи, самото издигане на стените е много по-лесно.

Рива се намръщи и кимна.

— Така е. Значи вие с течение на времето сте събирали подходящи камъни и сте ги подравнявали в редове, а след това просто сте ги издигнали, веднага щом е възникнала необходимостта.

— Да. Дианическата лига много ни помогна в това, както и със силни призователи на земя, които да преместят по-големите камъни — тя посочи земите пред тях. — И, разбира се, стените са само началото на отбранителната система. Скелет, ако разбирате какво имам предвид.

Лорд Рива кимна.

— Всичко това е… доста необичайно.

— Моят съпруг и неговият племенник отдавна обменят идеи за това в писма. Гай Октавиан има доста необичайно мислене.

1 ... 161 162 163 164 165 166 167 168 169 ... 267
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)