Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Амара се насочи към ниската вишка за наблюдение, издигната върху стената вместо истинска кула, и бързо се качи горе.
— Просто казвам, че това е нещо, което човек не може да вземе прекалено сериозно — казваше Върховен лорд Рива.
Доста набитият лорд Рива изглеждаше малко неуместно в легионерска лорика, най-накрая направена както трябва.
— Кървави врани, човече — изръмжа той. — Вие сте построил отбранителна крепост в собствения ми двор!
— И добре, че го направих — меко каза Бърнард през скованата си челюст.
Лорд Рива се намръщи и каза:
— Аз дори не съм те назначавал. Секстус го направи, досадният стар хитрец.
— Аха — съгласи се Бърнард. — И добре, че го направи.
Рива му хвърли строг поглед, който бързо омекна, когато въздъхна раздразнено.
— Добре. Опитахте се да ни предупредите за ворда, нали?
— Всички се опитваме да правим възможно най-доброто за Империята и нашия народ, сър — каза Бърнард. Той се обърна и се усмихна на Амара, която се присъедини към тях. — Милейди.
Тя се усмихна и леко докосна ръката му.
— Не трябва ли да разискваме бойни позиции?
— Врагът все още не е тук — каза Бърнард със спокоен тон. — Мъжете стоят наоколо с мечове в ръце от няколко часа, изнервени са, уморени и започват да се чудят защо някакъв глупак е дал заповед без причина.
Той трепна и докосна брадичка с върховете на пръстите си, сякаш усилията от толкова много думи му причиняваха болка.
— Чакането не вреди. Моля да ме извините.
Бърнард се обърна и тръгна надолу по стената към възрастен мъж в легионерска броня и шлем на центурион, панталоните му бяха украсени не с една, а с две алени ленти на Ордена на лъва. Той измърмори няколко думи и старият центурион Джиралди, излязъл в пенсия и отново облякъл бронята си, кимна спокойно и започна да изпраща куриери.
— Графиньо — поздрави я Рива, — когато лорд издигне голяма крепост в земите на своя лорд, това не може да не предизвика подозрение. Знаете какво се случи на Седемте хълма. Мисля, че реакцията ми е разбираема.
— При повечето обстоятелства щяхте да сте прав, ваша светлост. Но предвид нашата ситуация, бих казала, че това е нещо, което можем да обсъдим, когато всичко приключи. Можем дори да организираме официално изслушване. При условие, че всички оцелеем.
Рива изсумтя кисело, но призна аргумента й с кимване. После се взря на югозапад и погледът му проследи пътя, водещ към Рива.
— Моят град е превзет. Моите хора бягат, за да спасят живота си, умират. От глад.
Той погледна доспехите си, меча на колана си и внимателно го докосна. Когато заговори отново, гласът му звучеше много уморен:
— Всичко, което някога съм искал за моите земи, е справедливост, просперитет и мир. Аз не съм толкова войник, колкото строител, графиньо. Бях толкова доволен от това колко много хора идват в тези земи, за да търгуват, и колко добро вие и съпругът ви сте направили за Калдерон. Увеличаване на обема на търговията. Установяване на мирни отношения с маратите.
Той я погледна спокойно.
— Предположих, че спестявате парите, останали след плащането на данъците. Или може би ги инвестирате.
— О, инвестирахме ги, милорд — каза Амара с лека усмивка. — За такова утро.
Рива стисна устни и кимна.
— Предполагам, че трудно мога да споря с това. Как направихте всичко това? Как успяхте да запазите всичко в тайна?
— Стените? — Амара сви рамене. — Повечето хора, преминаващи през долината, никога не напускат настилката на пътя. Всичко, което е извън полезрението им, е лесно да се скрие. За стените, доколкото знам, по-голямата част от работата се състои в подготовката на почвата. Събиране на подходящ камък и така нататък. След като веднъж се направи, самото издигане на стените е много по-лесно.
Рива се намръщи и кимна.
— Така е. Значи вие с течение на времето сте събирали подходящи камъни и сте ги подравнявали в редове, а след това просто сте ги издигнали, веднага щом е възникнала необходимостта.
— Да. Дианическата лига много ни помогна в това, както и със силни призователи на земя, които да преместят по-големите камъни — тя посочи земите пред тях. — И, разбира се, стените са само началото на отбранителната система. Скелет, ако разбирате какво имам предвид.
Лорд Рива кимна.
— Всичко това е… доста необичайно.
— Моят съпруг и неговият племенник отдавна обменят идеи за това в писма. Гай Октавиан има доста необичайно мислене.