Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Той я обърна бавно, вторачи поглед в нея.

— Какво… какво се е случило на бузата ти? Аз ли направих това?

Тя докосна с ръка зарасналия белег и кимна.

Той стана от леглото. Лицето му, бледо и безизразно, се насочи към собственото си отражение. Доближи се до огледалото и притисна чело о собствения си образ. Муун видя как тялото му се напряга като навита пружина.

— Спаркс!

Ръцете му се свиха в юмруци и разбиха огледалото. Той се обърна и тя видя от ръцете му да капе кръв.

Муун стана и отиде при него. Взе ръцете му в своите и спря кръвта от раната.

— Не, недей! Остави я, по-добре да тече! — каза той припряно, почти радостно. Тя го погледна, но той само поклати глава. — Не разбираш ли? Аз съм жив! Жив съм, Муун… — Спаркс издаде звук, подобен на смях, но не беше смях. Тя видя как очите му придобиха цвета на изумруди, когато сълзи заблестяха в миглите му. Той вдигна окървавена ръка до мокрото си лице. — Муун! Моя Муун! — Отново я прегърна. Но този път в прегръдката му имаше само болка от повторното раждане и облекчение. — Жив! Отново жив!

Тя почувства как неговата топлина премина през кожата и, как лумна в тялото й. Муун се пресегна да разкопчее пелерината си, свали я, притисна се по-близо до него. Ръцете й се мушнаха под ризата му. Тя почувства неговата плът, топла и гладка, почувства мускулите му да се движат при всяко нейно докосване. Ръцете му се плъзнаха надолу по тялото й, после се издигнаха нагоре, милвайки гърба й. Той я поведе към леглото, притегли я до себе си върху хладните чаршафи, този път с безкрайна нежност.

— Не, позволи ми… само ми позволи… — Той я целуна нежно. Смъкна роклята от раменете й с ръце, които пееха по нейната кожа. Инстинктивно свали и своите дрехи. Тя се постара да не вижда белезите по тялото му.

Лежаха заедно и се докосваха почти свенливо, преоткривайки тайни радости, забравени в Лятото. Времето започна да се движи по спирала от безкрайност и нейното тяло стана център на вселената, докато той накара всяка частица от своето да съпреживее нейното удоволствие. С умение, което никога по-рано не бе притежавал, той я доведе до екстаз отвъд пределите на нейното очакване. Изгубена във времето, тя му отговаряше, шепнеше задъхана любовни думи, които изпълваха неговата инстинктивна реакция с отприщената енергия и страст на освободения й копнеж. И най-после те се сляха, изгоряха в огъня. Лежаха прегърнати, спокойни. Доволни от любовта, доволни един от друг, заспаха.