Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Истинската сила — Муун повдигна ръка до знака на шията си — е вътрешно осъзнатата мярка. Да знаеш, че можеш да направиш нещо и да не го направиш само защото можеш. Хиляди нимфи са умрели, за да можеш да задържиш властта си, докато чуждоземците са все още тук. И сега хиляди човешки същества ще трябва да умрат, за да можеш да я задържиш, когато те си отидат. Аз не заслужавам хиляди животи, нито пък ти. — Тя извърна глава като видя лицето пред себе си, като видя себе си. — Ако трябва да повярвам, че това същество, което съм аз, трябва да унищожи Спаркс, да унищожи хората, които са ми дали всичко, тогава по-добре никога да не се бях раждала! Но аз не вярвам, аз не го чувствам — извика тя пламенно. — Аз не съм това, което си ти или каквото мислиш, че съм, или каквото искаш да бъда. Не искам твоята власт… аз си имам своя собствена. — Тя отново докосна гърлото си.

Еъриенрод се намръщи. Муун почувства нейния гняв като тънък лед.

— Значи всички клонове са били несъвършени, провал… дори ти. Винаги съм вярвала, че мога да ти дам нещото, което ти липсва. Сега вече никой не може да ти даде това. Ти си слаба и мекушава. — Тя тръсна глава. — Благодаря на боговете, че не трябва да разчитам на теб, за да достигна своите цели.

Муун погледна ръцете си.

— Тогава наистина нямаме какво да си кажем… Ти ми каза, че мога да си вървя. — Тя отмести очи от лицето на Еъриенрод и тръгна към моста. Сърцето й бягаше пред нея.

— Почакай, Муун! — Еъриенрод отново я хвана, дръпна я назад и я обърна. — Можеш ли наистина да ме оставиш така? Толкова скоро, толкова лесно? Няма ли някакъв начин да споделим нещо повече освен нашата упорита гордост? Ти преди всичко би трябвало да бъдеш онази, онази единствената, която ще разбере нещата, до които никой друг не бих допуснала, нещата, които никога не бих поверила на някой друг. — Гласът й омекна. — Дай ми време и може би ще успея да науча какво различно има в теб.

Муун се олюля, но в съзнанието си видя Спаркс, нараненото му тяло, наранения му ум и онова, в което я бе заклел с последното си мълчание.

— Не. Не, не можем. — Сведе поглед. — Не остана време.

Еъриенрод почервеня. Добротата изчезна от лицето й, то се превърна в неумолима стомана. Вдигна ръка, като че ли да удари Муун по лицето, но вместо това хвана огърлицата от мъниста, дръпна и я скъса.

— Ти мислиш, че можеш да ме спреш! Тогава отивай, ако можеш. Моите сановници знаят, че ти си Лятна сибила. — Тя посочи Зимните хора, които чакаха търпеливо от двете страни на моста. — И те знаят, че ти дойде тук, маскирана като мен, за да извършиш предателство. Ако можеш да ги убедиш, че всичко това не е вярно, тогава заслужаваш да си отидеш свободно… и да бъдеш част от мен. — Тя се обърна и тръгна към залите на двореца.