Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Облякоха се мълчаливо и напуснаха стаята. Движеха се бързо и тихо по празния коридор и скоро откриха, че приемната зала долу бе станала по-тиха и по-безлюдна. Муун забеляза, че лицето на Спаркс стана напрегнато и потайно.

— Спаркс… не забравяй, че ние по право трябва да сме тук! — Тя вдигна качулката си, отчасти прикривайки остатъците от разчорлената й фризура и се постара да направи движенията си царствени.

Той я погледна. Кимна, но новият му израз беше също толкова неспокоен. Те слязоха по стълбите, промъкнаха се незабелязано покрай приемната зала, където кръстосваха уморени прислужници, отнасящи остатъците от банкета. Най-после достигнаха до Залата на Ветровете.

— Как премина през Бездната? — Попита той шепнешком:

— С това. — Тя вдигна ръка и му показа контролната кутия.

Той зяпна от учудване.

— Само Еъриенрод…

— Хеън. Той ми показа как да я използувам.

— Хеън? — възкликна недоверчиво той. — Как?

— Ще ти кажа… всичко по-късно. — Споменът за заклинанието, когато премина през моста, се върна като жив. — Само ми помогни сега да минем… каквото и да се случи, не ме оставяй да спра. — Тя пое дълбоко дъх.

— Добре. — На лицето му се изписа безпокойство, но той не можа да разбере причината за нейната уплаха.

Тръгнаха по ръба на Бездната към моста. Муун почувства дъха на морето, студа и влагата по зачервеното си лице, когато вдигна ръка да натисне първото копче от тоналната поредица. Но Спаркс се обърна назад, вперил поглед в тъмното минало. Тя се протегна към него и съмнението й се усили, когато той се обърна.

Тогава неспокойният въздух се изпълни със светлина и залата се преобрази. Двамата се свиха и закриха очи с ръце.

— Еъриенрод! — Спаркс ахна. Муун видя една жена да стои там, където бяха стояли те на входа към залата, а около нея се тълпеше група от богато облечени сановници и стражата на двореца. Като погледна през рамо, тя видя още хора, които чакаха от другата страна на моста.

Кралицата. Жената, която Спаркс беше нарекъл Еъриенрод, бавно пристъпи към тях. Муун видя косата й, млечнобяла като нейната, навита в сложни фигури и украсена с диадема. Видя лицето на Еъриенрод… нейното собствено лице, сякаш стоеше срещу собственото си отражение. „Вярно е…“ — прошепна тя въпреки волята си.

Спаркс не отговори. Не гледаше кралицата. Погледът му се мяташе от една страна на друга, търсеше спасение.

Еъриенрод спря пред тях и Муун забрави всичко освен обаянието, което свързваше ахатовите очи на кралицата и нейните. Но в погледа на кралицата липсваше нейното учудване. Тя имаше чувството, че Еъриенрод беше очаквала вечно този момент.

— Значи дойде най-после, Муун. Трябваше да зная, че ще оцелееш. Трябваше да зная, че нищо не ще може да те отклони от целта ти — Еъриенрод се усмихна. В усмивката й имаше гордост, любопитство и завист.