Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Аз съм Летен човек! И ти се опитваш да убиеш моите хора. — Тя избълва думите в лицето на Еъриенрод.

Еъриенрод се отдръпна, сякаш ударена през лицето.

— Той ли ти каза това — каза тя с мъчително недоверие. — Той е глупак. Той не може да разбере, че ти не си от неговия народ. Муун, ти си Зимен човек в сърцето си, така както Спаркс е чуждоземен! — Тя посочи с ръка към звездите. — Ти беше на друг свят, знаеш как Хийгемъни ни потиска… ти си видяла какво крият те от нас. Пазят го за себе си, докато ни експлоатират, нали? — извика тя, като очакваше отговор.

Муун погледна навън към червеникаво-кафявото небе.

— Да, зная това. И го мразя. — Тя видя смъртта на безброй много нимфи сред безброй много звезди. — Промяната трябва да бъде променена!

— Тогава ти разбираш, че абсурдното, ненавиждащо техниката суеверие на Летните хора ще ни държи във вериги, когато чуждоземците си отидат. Ние никога няма да се освободим от техния контрол, ако нямаме време да разработим собствена технологическа база Как иначе бихме могли да задържим малкото, което чуждоземците са ни оставили, ако не разрушим самата форма на Промяната?

— Не чрез унищожаване на моя народ! — Моят народ, това са моите хора! Образът на Еъриенрод изчезна, заличен от спомени за нейното семейство, нейното детство, нейния островен свят.

— Тогава как? — Еъриенрод изгуби търпение. — Как по друг начин ще успееш някога да ги убедиш?

— Аз съм сибила. — Изпита гордост от това признание пред кралицата на Зимата, но знаеше, че на Еъриенрод това също бе известно. — Когато им кажа истината за себе си, когато я докажа, те ще ме послушат.

Еъриенрод се намръщи разочарована.

— Мислех, че си изоставила този религиозен маскарад, след като видя друг свят. Няма никаква Море-Майка, която да ти пълни устата със свещени глупости. Не съществуват също и десетте хиляди богове, освен като чучела, които да псуват чуждоземците. — От Бездната се появи вихрушка, миришеща на морски водорасли. Муун потрепери под пелерината си. Еъриенрод, защитена в своето облекло, й се присмя.

— Сибилите не са… — Но Муун отново я прекъсна. Тя не знае истината. Тя не може да знае… изведнъж разбрала, че държи скрито оръжие, което почти бе захвърлила. Муун почувства, че нарушената й увереност започва да се възстановява. Постара се това нейно знание да не се изрази на лицето й от страх, да не би Еъриенрод по някакъв начин да разгадае всички нейни тайни.

Но Еъриенрод беше обхваната от свръхестествените способи на собствената си проницателност.

— Зная защо ти искаше да бъдеш сибила… защото не можеше да бъдеш кралицата. Но сега ти можеш… — В очите й пламна силна светлина. — Забрави Лятото! Ти можеш да споделиш целия свят с мен. Захвърли трилиственика и вземи короната. Прережи веригите, които те свързват с тези ограничени фанатици и стани свободна, със свободни мисли и свободни мечти. — Тя направи един невидим знак към Бездната. Муун почувства как вятърът реже гърба й. — Те никога няма да те приемат като техен човек, нито пък ще повярват какво си сега. Във всеки случай много е късно да ги спасяваш. Колелото се е завъртяло. Ти не можеш да спреш тяхната съдба, не можеш да я промениш… Приеми я! Царувай с мен, така както би царувала след мен. Заедно ще изградим нашата мечта за нов свят. Заедно можем да го направим, всичко ще си поделим… — Тя протегна ръце, сияеща от страст. Муун повдигна ръце, омагьосана от близостта и безспорната реалност на нейното собствено аз, на нейното истинско аз.