Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Половин дузина глави се обърнаха към нея, всичките мъжки, всичките чуждоземни. Тор веднага позна трима. Бяха лейтенанти на Сорс. Оийрезубол излезе напред, като с всяка крачка раздразнението му нарастваше.

— Казах ти да затвориш тази врата! — каза с убийствен глас един от непознатите.

— Всичко е наред… — извика в отговор Оийрезубол. — Какво по дяволите правиш тук? — прошепна й той.

Тя се хвърли на врата му и заглуши протестите с една влажна целувка.

— Жадувам за моя мъж, това е всичко. — И ако има нещо, което не мога да понасям, това е затворена врата.

— По дяволите, Персийпион! — Той се отдръпна. — Не сега! Имаме да вършим в града голяма работа за Сорс.

— Нещо за кралицата?

Той погали голото й рамо.

— Откъде научи това?

Страшен нюх.

— Е, ти току-що призна, че зная всичко. — Тя направи гримаса, която той не можа да види. — Не искам да правя от теб лъжец. Видях днес Старбък да идва при Сорс и си помислих, че кралицата го е изпратила. — Тя разбра по лицето му, че беше спечелила още една точка.

— Ти знаеш и кой е Старбък?

— Да. Не съм ли Зимен човек? И аз служа на Сорс, както и ти. — Тя го погледна безсрамно. — И така, какво е останалото, а? Какво купува кралицата? Последна изненада за прощалното празненство? Можеш да ми кажеш, вече почти съм ти жена. — Тор се взираше над рамото му към групата жестикулиращи мъже, насядали около стерилната плоча на една маса. Докато ги гледаше, тя разбра, че стаята представлява добре оборудвана лаборатория. Тя винаги се беше чудила как успява Сорс да поддържа такъв запас от нелегални удоволствия, дори когато не можеха да ги получат от редовните доставчици. Като се вгледа по-внимателно, Тор видя на безупречната повърхност на масата един малък контейнер. На капака и отстрани имаше надпис: „ВНИМАНИЕ“ и трилиственик на сибила. Кожата й настръхна.