Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

— Ти си… ти си дори по-красив, отколкото те помня. — Тя каза истината. Почувства внезапно желание и се изплаши от това.

Той вдигна ръка, закри очи.

— Не знаеш ли? По дяволите, защо не искаш да разбереш! Аз бях този, когото ти видя на брега да убива нимфи! Аз съм Старбък… не знаеш ли какво означава това?

— Зная — прошепна тя с треперещ глас. Убиец… лъжец… чужденец. — Зная какво означава това, Спаркс, но не ме е грижа. — Насили се да каже това, защото цената, която бе платила за този момент, бе твърде висока. — Не можеш ли да разбереш? За мен няма значение какво си видял или направил, какъв си бил… сега, когато те намерих, това вече е без значение.

— Няма значение? За теб е без значение, че съм бил любовник на друга жена Цели пет години? Не те интересува колко свещени нимфи на богинята съм убил само за да мога да остана вечно млад? Не те интересува къде съм бил днес, какво получих срещу последния улов и какво ще се случи на твоите миришещи на риба сродници само след няколко часа? Той я хвана за китката и изви ръката й. — Все още ли няма значение, че съм Старбък?

Тя се дръпна назад от погнуса и гняв, неспособна да отговори, нито пък да се съпротивлява, а той я поведе надолу към залата.

Спаркс стигна до една врата, отвори я с ритник, повлече я в стаята. От ярката светлина вътре я заболяха очите. Във всяка стена Муун видя собствения си образ да гледа към нея. Наведе замаяна очи и залитна в разтворените обятия на Спаркс. Той й се усмихна, но такава усмивка тя никога не беше виждала на лицето му. Почувства хлад от нея.

— Спаркс… какво е това място?

— Какво мислиш, че е, братовчедке? — Той я извъртя, както я държеше, и тя видя широко легло в центъра на стаята. Ръцете му се заключиха около нея. Ръката му сграбчи гръдта й. — Много дълго време ти е липсвало, нали, любима? Разбрах това, когато ме гледаше там. И така, ти си изминала целия този път, за да станеш любовница на Старбък, а? Е, във всеки случай ще ти хареса, мила… — Той отвори ризата си и Муун видя белези като тънки бели червеи по ребрата му.

— О-о, богиньо, не… — Тя закри с ръка очите си.

— Не? Тогава ще го направим бързо и просто, така както са свикнали Летните момичета. — Той я довлече до леглото и я хвърли на него, натисна я с тежкото си тяло. Муун стисна устата си срещу грубите му целувки и сподави плача си, когато ръцете му стиснаха до болка гърдите й. — Няма да трае дълго. — Той започна да разкопчава панталоните си, без да отмества поглед от лицето й.

— Спаркс, не прави това! — Тя освободи едната си ръка и замилва лицето му с отчаяна нежност. — Ти не искаш това, аз също не искам…

— Тогава защо не се съпротивляваш, дявол да те вземе? — Той я разтърси с някаква жестокост. — Зарази ме, сибила! Докажи, че си нещо, което аз никога не мога да стана. Ритни ме, ухапи ме, разкървави ме… направи ме да полудея.